— Топъл чай. Пийнете малко, господине — предложи ми той.
Но аз го отблъснах грубо и се отдалечих с ругатни и с едри ядосани крачки между редиците гробове и кипариси.
Онази нощ, когато доктор Куевас и помощникът му изкормиха трупа на Роса в кухнята, за да открият причината за смъртта й, Клара лежеше в леглото си с отворени очи и трепереше в тъмното. Глождеше я ужасното съмнение, че сестра и е умряла, защото тя бе казала, че ще умре. Мислеше си, че силата на ума й може не само да мести солницата, а и да докарва смърт, земетръси и други големи бедствия. Напразно майка й Нивеа й, беше обяснила, че тя не може да причинява събитията, а само да ги вижда известно време, преди да се случат. Чувстваше се отчаяна и виновна и си втълпи, че ако постои при Роса, ще й поолекне. Стана и отиде боса, по риза, в спалнята, която беше делила с по-голямата си сестра, ала не я намери в леглото й, където я видя за последен път. Тръгна да я търси из къщата. Навсякъде беше тъмно и тихо. Упоена от доктор Куевас, майка й спеше, а братята й, сестрите й и прислужниците се бяха прибрали рано по стаите. Прекоси салоните, прокрадвайки се долепена до стените, изплашена и премръзнала. Стори й се, че всичко й се заканва — тежките мебели, дебелите драпирани завеси, картините по стените, тапетите от плат с нарисувани на тъмен фон цветя, угасените лампи, полюляващи се на таваните, папратовите храсти върху фаянсовите си поставки. Забеляза, че от всекидневната се процежда слаба светлина през една пролука под вратата, и понечи да влезе, ала я достраша, че вътре ще срещне баща си и той ще я накара да се върне обратно в леглото. Тогава се запъти към кухнята — осланяше се да намери утеха на гърдите на Бавачката. Прекоси главния двор, пристъпвайки между камелиите и портокаловите дръвчета — джуджета, мина през салоните във втората част на къщата и през мрачните открити коридори, в които мъждивите газени фенери стояха запалени цяла нощ, излезе в тъмното, където изплаши прилепите и други нощни твари, и стигна до третия двор, където бяха сервизните помещения и кухните. Там къщата губеше господарския си вид и започваше безредието на кучкарниците, курниците и стаите на прислугата. По-нататък беше конюшнята, там още преживяха старите коне, които Нивеа не бе престанала да използва, въпреки че Северо дел Вале бе един от първите сдобили се с автомобил. Вратата и малките прозорчета на кухнята и на килерчето бяха затворени. По нюх Клара предугади, че вътре става нещо не в ред. Опита се да надникне, но носът й не стигаше до перваза на прозореца, та й се наложи да дотътрузи един сандък, опря го до стената, покатери се отгоре му и успя да надзърне през една пролука между дървеното прозорче и рамката на големия прозорец, разкривена от влагата и времето. И едва тогава можа да огледа кухнята.
Доктор Куевас, този добродушен и кротък мъжага с издаден корем и разлата брада, дето й бе помогнал да излезе на бял свят и я беше лекувал от всичките й глупави детски болести и от пристъпите й на астма, сега се беше превърнал в тантурест и мрачен вампир — като ония от картинките в книгите на вуйчо и Маркос. Беше се навел над голямата кухненска маса на Бавачката. До него стоеше някакъв непознат младеж, блед като месечината, с изпоцапана с кръв риза и обезумели от любов очи. Клара видя ослепително белите бедра на сестра си и се разтрепери. В същия миг доктор Куевас се отдръпна и пред очите й се откри ужасна гледка — Роса лежеше върху мрамора, дълбок разрез я разделяше на две половини, червата й бяха сложени настрана в купата за салата. Главата на Роса бе обърната към прозореца, където дебнеше Клара, дългата й зелена коса висеше като папрат от голямата маса до плочките на пода, целите в червени петна. Очите й бяха затворени, но под въздействието на сенките, разстоянието или въображението на момиченцето му се привидя в тях израз на молба и на унижение.
Стъпила върху сандъка, Клара не можа да откъсне очи чак до края. Продължи да се взира през цепнатината, без да усеща, че замръзва, докато двамата мъже доизпразниха вътрешностите на Роса, инжектираха й някаква течност във вените и я измиха отвътре и отвън с ароматичен оцет и с есенция от лаванда. Остана, докато я напълниха с балсамиращи пластири и я зашиха с крива игла на дюшекчия. Остана, докато доктор Куевас се изми на умивалника за чинии и си изтри сълзите, а през това време другият чистеше кръвта. Остана, докато лекарят, с жест на смъртна печал, си облече черното сако и излезе. Остана, докато непознатият младеж целуна Роса по устните, по шията, по гърдите, между краката, изми я със сюнгер, сложи й везаната риза и дишайки задъхано, й подреди косата. Остана, докато дойдоха Бавачката и доктор Куевас, облякоха я в бялата й рокля и й сложиха венеца от портокалови цветчета, който тя пазеше в копринена хартия за сватбения си ден. Остана, докато помощникът я взе на ръце със същата трогателна нежност, с която би я вдигнал, за да премине за първи път прага на къщата му, ако беше негова годеница. И не успя да се помръдне, докато не запалиха първите лампи. Тогава се примъкна до леглото си, чувствайки вътрешно цялото безмълвие на света. Безмълвието се всели напълно в нея и тя онемя за дълго. Отново си пусна гласа едва след девет години, за да оповести, че ще се омъжи.