Баба ми изпълваше цели петдесет години своите тетрадки — животоописания. Мушнати на закътано място от някои добронамерени духове, те се избавиха по чудо от позорната клада, погълнала толкова други семейни документи. Сега са край мен, до краката ми, привързани с разноцветни ленти, разделени по събития, а не по хронологичен ред — както ги остави тя, преди да си отиде. Клара ги написа, за да ми послужат сега за да спася нещата от забравата на миналото и за да надживея собствения си страх. Първата е ученическа тетрадка от двайсет листа, изписана с изящен и красив детски почерк. Започва така: „Барабас пристигна в семейството по море…“