Един банел от корсета на Нивеа се счупи и върхът му се заби между ребрата й. Почувства, че се задушава в роклята си от синьо кадифе с прекалено висока дантелена яка и много тесни ръкави, толкова стегната в талията, че когато си разхлабваше фустата, половин час се превиваше от стомах, докато червата й заемат нормалното си положение. Неведнъж беше обсъждала въпроса с приятелките си, боркини за избирателно право на жените, и бяха стигнали до заключението, че докато жените не си подкъсят полите и косите и не хвърлят дебелите фусти, е все тая дали ще могат да следват медицина и да имат право на глас, защото по никой начин не биха дръзнали да упражняват нито едното, нито другото. На самата нея обаче не й стискаше да се нареди сред първите жени, загърбили старата мода. Долови, че гласът от Галисия бе престанал да бие по мозъка й като чук. Настъпила бе една от ония дълги паузи в проповедта, към които свещеникът прибягваше често — той добре познаваше какво въздействие оказва всяка неловка тишина. Горящите му очи използваха тези мигове, за да преминат по енориашите — един по един. Нивеа пусна ръката на дъщеря си Клара и бръкна в ръкава си за кърпичка — капка пот се стичаше по врата й. Тишината се сгъсти, времето сякаш бе спряло в църквата, но никой не посмя да се изкашля или да застане по-свободно от страх да не привлече върху себе си вниманието на отец Рестрепо. Последните му думи още кънтяха между колоните.
И в този момент, както години по-късно си спомняше Нивеа, сред мъчителната тишина се чу съвсем ясно гласът на малката Клара:
— Е! Отец Рестрепо! Ако не ни будалкате за тоя ваш пъкъл, всички сме я втасали…
Показалецът на йезуита, вече вдигнат във въздуха, за да посочи нови мъчения, остана да виси като гръмоотвод над главата му. На хората им секна дъхът, а онези, които клюмаха, се събудиха. Като усетиха, че ги обзема паника, и видяха, че децата им започват да се размърдват нервно, съпрузите Дел Вале реагираха първи. Северо разбра, че трябва да направи нещо, преди да е избухнал дружен смях или да се е разразил някой небесен катаклизъм. Хвана жена си за ръката и Клара за врата и ги повлече с едри крачки навън, сподирен от другите си деца, които се втурнаха едно през друго към вратата. Успяха да се измъкнат, преди свещеникът да е призовал гръм, който да ги превърне в статуи от сол, ала от прага чуха ужасния му глас на оскърбен архангел: