Това бе най-продължителното пътешествие на Маркос. Като се върна, видяха, че е надомъкнал купища огромни кутии. Складираха ги в най-задния двор, между курника и навеса за дърва, и така си и останаха там до края на зимата. Щом пукна пролетта, той накара да ги пренесат в Парка на парадите — огромно, голо като длан място, където народът се стичаше на националните празници да гледа как военните маршируват с високо вдигнат крак, по прусашки. Като отвориха кутиите, вътре се оказаха сглобяеми елементи от дърво, метал и боядисан плат. Маркос си игра две седмици, за да монтира частите по наставленията на едно ръководство на английски, което разгада с помощта на несломимото си въображение и на малък речник. Когато приключи работата, излезе, че е сглобил птица с доисторически размери, с нарисувано на предницата лице на разгневен орел, с подвижни крила и с перка на гърба. Предизвика фурор. По-знатните семейства забравиха за латерната и Маркос се превърна в злободневието на сезона. Хората специално излизаха на разходка в неделя, за да видят птицата, и продавачите на занимавки и градинските фотографи удариха кьоравото. Не след дълго обаче интересът на хората започна да се поизпарява. Тогава Маркос обяви, че щом се оправи времето, смята да се издигне с птицата и да прелети над планинската верига. Вестта се разнесе за броени часове и стана най-коментираното събитие на годината. Машината лежеше по корем върху земната твърд и каквато си беше тежка и тромава, повече приличаше на ранена патица, отколкото на модерните аероплани, дето започваха да произвеждат в Съединените щати. Нищо във вида й не подсказваше, че би могла да се помръдне, камо ли пък да се издигне и да прелети заснежените планини. Журналисти и зяпачи се стекоха на тълпи. Маркос се усмихваше невъзмутимо пред лавината въпроси, позираше за фотографите и се въздържаше да дава технически или научни обяснения за начина, по който смята да осъществи намерението си. Биха път дори хора от провинцията, за да видят зрелището. Четирийсет години по-късно синът на племенницата му, Николас, когото Маркос така и не доживя да види, изрови от праха на забравата инициативата да полети, която открай време бе занимавала умовете на мъжете от рода. Николас замисли да извлече материални облаги, като политне във висините с огромен, напълнен с топъл въздух кренвирш, връз който щеше да се мъдри реклама на газирани напитки. Ала по времето, когато Маркос обяви, че ще лети с аероплан, на никого и през ум не минаваше, че изобретението може да влезе в работа и за нещо полезно. Подбудите на Маркос бяха други — за едната слава и за приключение. Сутринта на определения за полета ден времето беше облачно, но поради огромния интерес Маркос реши да не отлага за по-късна дата. Дойде точно в уречения час и дори не погледна към небето, по което се стелеха от черни по-черни облаци. Удивеното множество заля всички околни улици, покатери се на покривите, изпълни балконите на съседните къщи и се запритиска в парка. Толкова народ не се помнеше да е събирал нито един политически митинг и рекордът бе надминат едва половин век по-късно, когато първият марксически кандидат се бореше с напълно демократични средства да заеме президентското кресло. Клара щеше да запомни за цял живот този празничен ден. Изпреварвайки донякъде официалното откриване на сезона, хората се премениха пролетно — мъжете с бели ленени костюми, жените — с италиански сламени шапки, които тази година бяха гвоздеят на дамската мода. С маршова стъпка преминаха групи ученици с учителите си и поднесоха цветя на героя. Маркос приемаше цветята и подхвърляше шеговито, че е по-добре да почакат да се разбие, та да му донесат цветята на погребението. Лично епископът, без никой да е правил постъпки пред него, се притече с двама послушници с кадилници да благослови птицата, а духовата музика на жандармерията изпълни леки, непретенциозни мелодии — за настроение и по вкуса на хората. Въоръжената с пики конна полиция едва успяваше да задържи тълпата на разстояние от центъра на парка, където Маркос се кипреше в гащеризон на автомонтьор, с големи шофьорски очила и с планшета си на пътешественик — природоизпитател. Специално за полета носеше още компас, далекоглед и някакви странни въздухоплавателни карти, които бе разчертал собственоръчно въз основа на теориите на Леонардо да Винчи и на познанията на инките за звездите. Против всякаква логика при втория опит птицата се издигна с лекота и дори донякъде елегантно, нищо, че скелетът й скърцаше, а от мотора й се разнасяха предсмъртни хрипове. Размахвайки крила, тя се извиси и се изгуби сред облаците, изпратена от невъобразима глъчка — ръкопляскания, свирки, кърпички, знамена, тушове на духовата музика и ръсене на светена вода. Долу, на земята, останаха само коментарите на смаяното множество и на най-начетените мъже, които се мъчеха да дадат разумно обяснение на чудото. Клара продължи да се блещи в небето дълго след като вуйчо й бе станал невидим. На десетата минута помисли, че го е съзряла, ала всъщност видя случайно прелетяло врабче. След три дена възбудата, предизвикана от първия полет с аероплан в страната, се разсея и повече; никой не си спомняше за събитието освен Клара, която се взираше неуморно във висините.