Като мина седмица и не се получи никаква вест за вуйчото летец, предположиха, че се е издигнал толкова високо, че се е запилял из космическото пространство, а най-невежите допуснаха, че е решил да стигне до Луната. Къде с тъга, къде с облекчение Северо отсече, че шуреят му е паднал с машината си в някой планински овраг, където никога няма да го намерят. Нивеа плака безутешно и запали няколко свещи на свети Антоний, покровител на загубените вещи. Северо се противопостави на предложението й да поръчат да се отслужат няколко молитви, тъй като не вярваше, че с това средство човек може да си осигури място на небето, още по-малко пък да се върне на земята, и твърдеше, че молитвите и обетите, както и индулгенциите и търговията с иконки и муски са недостойни занимания, с които само се обирали парите на глупците. По тази причина Нивеа и Бавачката накараха всички деца да се молят скришом и те редяха молитви цели девет дена. През това време групи природолюбители, следотърсачи и алпинисти — доброволци търсеха неуморно вуйчото по планински чукари и рътлини и пребродиха една по една всички пътечки, по които можеше да стъпи човешки крак, докато най-сетне се върнаха с победоносен вид и предадоха на семейството тленните останки в скромен черен запечатан ковчег. На неустрашимия пътешественик устроиха пищно погребение. Смъртта му го превърна в герой и името му не слизаше дни наред от първите колони на вестниците. Същото множество, което се сбра да го изпрати в деня, когато се издигна с птицата, се извървя в траурно шествие край ковчега му. Цялото семейство го оплака, както подобаваше. Изключение направи само Клара, която продължи да се взира в небето с търпението на астроном. Седмица след погребението на къщния праг на Нивеа и Северо дел Вале се появи сам вуйчо Маркос от плът и кръв, с радостна усмивка, надничаща изпод пиратските му мустаци. Както сам призна, благодарение на скришните молитви на жените и децата той сега беше жив, здрав и съхранил всичките си качества и способности, включително и доброто си настроение. Въпреки благородния произход на въздухоплавателните карти полетът се провалил, той загубил аероплана и му се наложило да се върне пеш, но нямал нито една счупена кост и духът му за пътешествия ни най-малко не бил угаснал. Това укрепи завинаги упованието на семейството в свети Антоний, но не послужи за обеца на ухото на следващите поколения, които също се опитаха да полетят по разни начини. От гледна точка на закона обаче Маркос беше труп. На Северо дел Вале се наложи да призове на помощ всичките си знания и способности на юрист, за да върне живота и гражданството на шурея си. Като отвориха ковчега в присъствието на съответните представители на властта, се оказа, че са погребали торба пясък. Този факт се отрази зле на неопетненото дотогава име на природолюбителите, следотърсачите и планинарите — доброволци — оттам насетне започнаха да ги смятат едва ли не за измамници и злодеи.