Какво представлява тя?
Марси прибра месото на клиента на каса 1 и подхвана „постоянния разговор“, при който колегите ти продължаваха историята си от мястото, на което я бяха прекъснали, дори да бяха минали два дни.
— Томи смята, че е безопасно — каза тя и намигна.
Амелия не знаеше кой е Томи, нито какво бе безопасно. Въпреки това също ѝ намигна.
Мислеше си за къщата.
В главата ѝ полувратата се люлееше от невидимите вълни. Явно в представите ѝ слънцето печеше точно над езерото, защото видя подробности в дървото на тази врата, които бе пропуснала вчера. Представи си приятелско лице да наднича от тъмната отворена половина, едва разпознаваемо, вероятно собственото ѝ изкривено отражение в огледалото в коридора, както и един глас.
Можеш да се върнеш по всяко време, Амелия. Пооооо всяяяяяко вреееееееемееееее.
— О, боже — каза Марси, половината ѝ пръст беше натикан в носа ѝ, а друг сочеше към предните врати.
Амелия вдигна поглед.
— Джеймс?
Наистина беше Джеймс. Вървеше към касите. Носеше нещо, което приличаше на откраднато от снимачната площадка на научнофантастичен филм. Или може би нещо от дъното на аквариум.
— Здрасти — отвърна момчето. — Съжалявам, че идвам изневиделица.
— Радвам се, че си тук.
Облекчение. За двамата. Сякаш самата им среща означаваше, че скоро ще се върнат на третото езеро.
— Виж — каза Джеймс и повдигна чудовището в ръцете си.
— Акваланг4 — констатира Амелия.
Но не беше акваланг. Беше огромен шлем и златист маркуч за въздух, който вървеше с него5.
— На братовчед ми е — обясни Джеймс.
— Каза ли му за какво ти е?
Спогледаха се като двама конспиратори. Все едно Амелия го питаше каза ли на НЯКОГО за нея?
— Не. Просто му обясних, че искам да се гмуркам.
Не беше казал на никого за къщата, разбра момичето. Отново изпита облекчение. Този път то бе подправено с малка доза срам. С малко укор към самата нея. Но защо пък да не я запазеха само за себе си?
Защо да не запазеха тайната само за двамата?
— Чичо Боб знаеше за третото езеро — каза Джеймс.
— Добре.
— Добре?
— Исках да кажа… да… разбира се, че ще знае. Нали?
— Да. Каза, че никога не е ходил там. Не му споделих, че ние сме го сторили. Просто му казах, че е вероятно да има трето езеро. Той отвърна, че е повече от обикновено блато. Каза, че е грозно.
— Грозно — повтори Амелия.
— За какво ти е водолазната екипировка? — попита Марси и напусна каса 1.
— Няма значение — отвърна Джеймс.
— Няма значение — отвърна Амелия.
Марси изгледа първо единия, а после и другия.
— Вие двамата да не правите… нещо странно?
Джеймс се усмихна на Амелия и тръгна с екипировката към стъклените врати. Преди да излезе, се спря и се обърна, за да я погледне.
— Ще го направим — изрече безмълвно с устни.
Амелия прошепна:
— Да.
— Много сте странни — каза Марси.
Усмивката бавно напусна лицето на Амелия. Не защото не беше щастлива. Не защото той се бе постарал да намери костюма. А защото вече къщата изискваше много по-сериозно внимание от една обикновена усмивка.
Ще го направим, да, помисли си Амелия. Но… какво точно ще направим?
13.
Не само шлемът и маркучът за въздух бяха златисти, целият костюм блестеше.
Същата вечер го изпробваха в задния двор на Джеймс. Родителите му спяха в къщата, затова трябваше да бъдат тихи. Поне се опитаха. Но не успяха — смяха се, спъваха се и се чувстваха като първите хора на Луната. Дори се преструваха на тях, като забиваха знамена в лунната повърхност, а именно — пръчки в пръстта. Усещането бе странно, бе вълнуващо, бе плашещо.
— Едно правило — каза Амелия, когато Джеймс си махна шлема и разкри лицето си на лампата на верандата, която беше нападната от буболечки.
— Само едно ли?
— Без как и защо.
— Какво?
— Няма да задаваме въпросите как къщата се е появила там и защо е обзаведена. Няма да питаме как и защо е такава.
Джеймс разбра.
— Без как и защо — съгласи се той.
Протегна ръка, облечена в златна ръкавица, и Амелия, усмихната, я стисна.
С този допир двамата изпитаха цялата сила на вълнуващото си откритие.
На техния клуб. Можеше да бъде точно това.
Не само къщата. А и четвъртото езеро, в което плуваха.
4
Акваланг — апарат за дишане под вода, който подава на гмуркача въздух с налягане, изравнено с това на околната среда. — Б.пр.
5
Става дума за шлем и маркуч от тежководолазна екипировка, която се състои от скафандър, тежки обувки и метален шлем. Тези костюми са свързани с маркуч за непрекъснато подаване на въздух от повърхността. — Б.пр.