Как?
Солиден дървен бюфет. Върху него имаше поднос. Който не плуваше наоколо. Въобще не се помръдваше.
КАК?
— Без как — каза си в шлема Джеймс. — Без защо.
Амелия се намираше високо горе. Наблюдаваше компресора.
Той влезе по-навътре.
Маркучът го следваше плавно. Този път не се закачи. Джеймс влезе по-навътре в къщата.
15.
След трапезарията имаше кабинет. Едната стена бе запълнена от книги.
Непокътнати. Подвързани. Под водата.
Книги.
Джеймс насочи лъча на фенерчето към заглавията. Бяха на чужди езици или може би буквите бяха погубени от водата, откраднати парченце по парченце, трите линии на А-то и частите на Ф-то. До лавицата за книги имаше стол, който почиваше спокойно на мястото си, и масичка с пепелник, зад която се извисяваше панорамен прозорец. Джеймс освети през стъклото, за да види черния свят навън, както и още нещо. В долната част на прозореца се гърчеха водорасли, а тинята се надигаше от езерното дъно — пулсът на езерото.
Джеймс седна на стола. Постави облечените си в ръкавици ръце на облегалките.
Забеляза фототапета, на който малки патета се опитваха да избягат от ловец, чието лице бе забулено от сенки.
Имаше стълба, с помощта на която да се стига до книгите на високите рафтове.
Зад стола имаше втора врата.
На Джеймс му стана още по-студено. И физически, и психически. През главата му мина ужасяващата мисъл, че се намира в кабинета на една невъзможна къща на дъното на езеро. Изведнъж му се стори възможно, не, по-скоро вероятно, нещо мъртво да се понесе през вратата, през която влезе и той. Нещо, разпадащо се на части, разлагащо се, приближаващо го, независимо дали съзнателно, или не, носещо се към него.
Опита се да вдигне пепелника от масичката. Той не помръдна.
Джеймс го гледа дълго време, опитваше се да устои на въпроса защо?
Изправи се и отпусна от аванса на маркуча, което му позволи да обходи още шест метра площ.
Също като космонавт, заобиколи стола и отвори втората врата. Тъй като още не беше вдигнал фенерчето си, не го бе насочил напред, не видя нищо. В този момент, в този единствен удар на абсолютен мрак, Джеймс имаше чувството, че пристъпва във владенията на смъртта, че се е насочил към истинския край, място, на което никога нямаше да успее да открие Амелия, нито топлина, утеха, увереност, успех, здрав разум и любов.
Не влизай в тази стая.
Мрачна мисъл пред един мрачен праг.
Но Джеймс влезе в стаята.
Вдигна фенерчето и изкрещя — две неволни срички се блъснаха в стъклото на шлема му.
През светлината го наблюдаваше бледо лице. Взираше се в очите му.
Джеймс отстъпи назад и си удари лакътя в стената.
Просто картина.
— Господи — въздъхна момчето. Присмя се на себе си. Щеше му се Амелия да бе тук, за да го чуе как изпищя.
Това не беше лице. Не бяха и очи. Две сливи на бяла маса, чийто край приличаше на тъжна уста.
Натюрморт, оставен под (покрива) надзора на водата.
Джеймс се наведе над картината, стъклото на шлема му беше на сантиметър от платното. Помисли си, че произведението е маслено. Спомни си клишето по мед и масло. Зачуди се дали това не бе причината да е непокътнато.
Освети помещението с фенерчето си, поглъщаше подробностите както всичко друго в тази къща — на части. Сякаш преди много години някой бе изтървал пъзел в третото езеро и сега Джеймс и Амелия бяха тук, за да го съберат отново.
Кафяв кожен диван. Дълъг малък прозорец. Вратички на шкафове. Масичка за кафе. Килим.
— Килим — каза на глас момчето. Падна на колене и прокара облечената си в ръкавица ръка през безбройните малки нишки, през червените и бели морски анемони.
Осъзна, че се намира в хубава къща. Най-хубавата, в която някога беше стъпвал.
Изправи се, завъртя се и видя билярдна маса. Топките бяха събрани в единия ъгъл. Щеката бе оставена в другия.
Играй на мен, като че ли казваше тя. Но не питай как.
Джеймс взе една щека от поставката на стената. Спря се.
Погледна към далечния край на масата и се почувства така, сякаш имаше някого там. Някого, с когото да поиграе. Ако разбиеше топките, невидими пръсти щяха да вземат щеката от него, за да започнат играта.
Остави я отново на поставката. Уви аванса на маркуча около кръста си и напусна салона.
Влезе в нова стая, но преди да успее да прецени каква беше тя, фенерчето му изгасна.