Джеймс не поглеждаше към прозорците, покрай които минаваха. Не поглеждаше и надолу.
Излязоха на повърхността надалеч от сала, надалеч от покрива, и бързо заплуваха към него.
Бързо, помисли си момчето. Усещаше, че нещо се надига отдолу.
Амелия стигна първа до сала и чевръсто се качи на него.
Джеймс я последва след секунди. Когато и краката му напуснаха водата, един голям мехур се спука зад него, последван от дълбок, катранен звук. Каза си, че това е просто (смехът те последва догоре!) риба.
Грубо махна маската от лицето си. Тази на Амелия вече беше захвърлена до нея на платформата.
— Там има някого — каза Джеймс и посочи с треперещ пръст към покрива. Падна на колене и задърпа кануто към сала.
— Там има някого — повтори Амелия, изправи се и се загледа във водата, като отстъпи назад, назад от къщата.
Стоеше така, закотвена, докато Джеймс не отвърза кануто. Избърса водата от бледата си кожа. Имаше чувството, че капките са живи.
— Хайде — каза момчето.
Двамата бяха уплашени.
За първи път.
Уплашени от къщата.
— Какво ще правим? — попита Амелия. Все още гледаше към дълбините, към покрива.
— Тръгваме си — отвърна Джеймс. — Тръгваме си веднага.
28.
Седмица.
Една седмица без къщата.
Приятна, слънчева лятна седмица. Перфектна седмица, която човек да прекара на някое езеро. Което и да е езеро.
Но не.
Не и на третото езеро, не и на къщата.
Цяла седмица.
Която скоро щеше да стане повече.
През тези седем дни Джеймс просто не можеше да спре да мисли за къщата. Когато си взимаше душ, си мислеше за плувния басейн в мазето. Когато косеше ливадата, си мислеше за водораслите, които се полюляваха пред панорамните прозорци. Когато вървеше по коридорите на собствения си дом, изпитваше силното желание да подскочи като космонавт, да се понесе към стаята си. Искаше да бутне вратите и да ги наблюдава как се плъзгат бавно навътре. Липсваше му невероятното, невъзможното. Липсваше му дори страхът.
Седмица.
Цяла седмица без Амелия.
Какво се случи? Те загубиха (умовете?) девствеността си. Правиха любов в къщата. Не трябваше ли да празнуват? Не трябваше ли да се радват? Не трябваше ли да говорят?
Да, знаеше, че трябва. Случилото се трябваше да ги сближи още повече. По дяволите, още същата нощ, след като се любиха, трябваше да отидат в някой крайпътен ресторант, да се прегърнат в сепарето, да си поръчат нещо за хапване или само напитки, докато Джеймс прокарва пръсти през изсъхващата ѝ кестенява коса. Всеки път, в който имаше намерение да ѝ напише съобщение или да ѝ се обади, чуваше скърцането отгоре, звука от чуждото присъствие в къщата.
Не можеше да изгони онзи протяжен смях от главата си.
Знаеше, че и Амелия се чувства по същия начин. За всичко. Защо иначе не се беше обадила досега? За какво се чувстваше зле — за стъпките… или за секса?
Джеймс седна на един пластмасов стол на задната веранда през нощта. Родителите му спяха. Спомни си как Амелия ходеше като тромав космонавт на двора в първия им глуповат костюм. Усети присвиване в сърцето, което знаеше, че е любов. Знаеше, защото много хора бяха изпитвали това чувство преди него. Сега, осъзна той, сърцето му бе разбито.
Защо просто не си звъннеха? Защо не си напишеха някое съобщение?
Защото тук не става въпрос само за разбити сърца. Трябва да се мисли и за къщата.
Други чувства, външни сили, страхове. Това бяха враговете на хубавото нещо. Това бяха проблемите, пред които се изправяха хората.
Страхове.
Джеймс беше изплашен. През целия ден беше изплашен. През целия ден чуваше скърцането отгоре и бавните стъпки на нещото, което слизаше по стълбите. Звукът от полуврата, която се отваря зловещо зад него.
Ако разполагаха с фенерчетата си напът към сала, какво ли щеше да види под себе си?
Размърда се неспокойно в стола. Седна по-напред и прокара пръсти през косата си. Имаше чувството, че е прецакал нещо. Все едно беше счупил красив предмет.
Всичко вървеше толкова добре. Правиха любов в къщата! Какво по-запомнящо се от това?
Заради къщата е, човече. Не ти пише, защото се опитва да стои настрана от къщата.
Джеймс изрита празната хладилна чанта. Изрита я отново. Изправи се, пак я ритна и я запрати в средата на двора. Последва я и я срита отново.