Нима тези мечти още бяха възможни? Имаше ли въобще нещо възможно сега?
Заплуваха отново, завиваха в коридорите, избягваха лампите, гардеробите, преминаваха над диваните, гмуркаха се под полилеите и абажурите. Амелия стигна до вратата на мазето и погледна Джеймс в очите. Освети с фенерчето собственото си лице и изрече безмълвно с устни думата сауна. Макар момчето да не се беше замисляло по въпроса, откакто я видя, знаеше за коя врата му говори. Затворената дървена врата до вътрешния басейн. Единствената стая в къщата, която не бяха проверили. Дали щяха да намерят търсеното там? С кърпа около кръста и пот, която се стичаше от челото му?
Зад вратата на мазето и надолу по стълбите, басейнът се намираше в пълен мрак, водата му някак си беше отделена от водата на езерото. Може би щяха да го намерят там. Нагазил и чакащ, чакащ и нагазил.
— Сауна — каза Джеймс и Амелия отвори вратата на мазето. Той я последва в мрака. Последва я надолу по стълбите и чу отново в главата си думите, които тя изрече наскоро. Използва ги, за да се пребори с надигащата се завеса от лоши чувства, с усещането, че не бива да са тук, че това вече не е любов.
Това беше опасност.
Но замайващото усещане да са отново в къщата, му помагаше да изгони тези страхове.
Заплуваха над каменните стъпала, под ниските греди, докато фенерчетата им не разкриха набръчканата вода долу. Тя се движеше в противоположната посока на водата, в която плуваха, сякаш духът на втора луна обикаляше около басейна и предизвикваше втори прилив.
Амелия мина покрай басейна и освети с фенерчето си дървената врата на сауната.
Джеймс си помисли за Потскръбър. Не можеше да се спре.
Амелия докосна дръжката на вратата.
Джеймс я сграбчи за китката. Когато се обърна да го погледне, видя маниакалната жар в очите ѝ.
Джери, спомни си думите си, докато стените на Потскръбър трепереха от само себе си, има още един на рамото ти.
— Бъди внимателна — каза ѝ Джеймс. Но думите му бяха неразбираеми. Безполезно предупреждение. Нехарактерно за него.
Явно Амелия успя да прочете устните му, защото отвърна:
— Разбира се.
След което се усмихна и вдигна палци в окуражителен жест. Този път не се срамуваше.
Ето ни и нас, сякаш казваше. На финалната права.
Момичето натисна леко вратата и тя се отвори.
Влязоха в сауната и светлината на фенерчетата им разкри празни дървени пейки. Студена печка.
Но на Джеймс му беше горещо.
Насочи лъча върху печката, убеден, че трябва да е включена, сигурен, че сауната функционира някак си, както всичко останало в къщата. Погледна зад рамо, тъкмо навреме, за да види как вратата бавно се затваря, както всяка друга врата, която се носеше на невидимите вълнения на дъното на езерото. Но този път чувството беше различно. И изглеждаше различно.
Предумишлено?, помисли си Джеймс. Не беше въпрос, а по-скоро откриването на дума, която постоянно ти убягва.
Някой затваря вратата. Ще се видим тук.
Маската му започна да се запотява.
Страх?
Жега?
Джеймс сграбчи ръката на Амелия и заплува към затварящата се врата, влачеше я, докато тя не започна да плува сама, сега той я водеше, залепи длан за дървото, натисна, забута здраво, защото очакваше съпротива, но такава нямаше.
Вратата се плъзна и се отвори съвсем лесно. Джеймс освети с фенерчето зад себе си.
Никой.
Нищо.
Не и тук.
Но някой.
Горе.
Джеймс и Амелия вдигнаха погледи заедно към добре познатото скърцане на тавана.
Тежки стъпки. Бавни.
Предумишлено.
Да ги хване в капан ли се опитваше? Отново?
Последваха звука с очите си, носеха се над басейна, над плочките, ограждащи басейна, широките скърцащи стъпки се отдалечаваха от тях, насочваха се, както изглеждаше, към вратата на мазето.
Без да се замисля, Амелия заплува към него. Към приближаващия звук.
Първоначално Джеймс не можеше да помръдне. Не искаше да помръдне. Каквото и да живееше в тази къща, то идваше, беше наблизо, и макар да се бяха съгласили да го приветстват, момчето осъзна, че подобно решение е пълна лудост. Нерешителността му го прикова на място, а Амелия се смаляваше пред него. Страхът му нарастваше. Но дори в този момент, в който момичето отиваше към звука, към онова, от което беше ужасен, не искаше да остава сам, да се носи тук, където единствената му компания щеше да е сауната. Тръгна към нея, за да я настигне, за да навакса, а зад него празното пространство нарастваше.