Много добре, помисли си Джеймс. Един орел можеше да е също толкова вълнуващ, колкото една моторница.
— Невероятно — каза той.
На Амелия ѝ се искаше да си бе взела фотоапарата. После реши: по-добре, че не го бе сторила. Следващия път щеше да му мисли. Ха, вече мислеше за следващ път.
Разглеждаха орела доста дълго време. Най-накрая той полетя, вероятно тръгна на лов, а Амелия проследи с поглед пътя му, докато нещо под него не привлече вниманието ѝ.
— Какво е онова? — попита тя.
Джеймс очакваше да види друга птица.
— Кое какво е?
— Онова — момичето посочи с греблото.
— Нищо не виждам.
— Прилича… на малък мост, може би?
Момчето заслони очи с ръка и погледна в посоката, в която му сочеше.
— Не помня да има мост на това място. А и все още не забелязвам нищо.
— Виждаш ли онова тъмно иглолистно там?
— Кое?
— Високото. По-високо е…
— Да, виждам го.
— Добре, сега погледни към корена му и наляво с… едно… две… три дървета.
Джеймс изпълни нареждането. Видя го.
— Уха! Нямам представа. Я чакай. Знам какво е.
— Какво?
— Прилича на малък път. Асфалтов. Мисля, че е предназначен за хората, които обслужват езерата. Нещо като сервизен път.
— Ах.
Джеймс се усмихна.
— Искаш да го разгледаме, нали?
Амелия сви рамене. Не искаше да казва не на нищо. Не и днес.
— Имам предвид да. Защо не?
— Добре — отвърна момчето. — Добре. И аз искам да го видим. Загребаха към асфалтовото парче от път, почти заровено под дърветата край брега.
5.
— Какво си правила на другите си първи срещи? — провикна се през рамо Джеймс.
— Какво?
— Какви са били предишните ти първи срещи?
— Не и като тази — провикна се в отговор Амелия. — Филми. Вечери.
Добре, помисли си Джеймс.
— Филмите не са добра първа среща — каза той.
— Аха.
— Дори ако филмът е добър.
— Аха.
Амелия искаше да каже нещо умно от рода на можеш да научиш много за някого, като стоиш два часа на тъмно с него, но не го стори, защото не го вярваше.
— Имах една среща — започна тя, докато гребеше и направляваше, — на която момчето ме заведе при родителите си в ранчото им в Обега.
— Добре звучи.
— Родителите му също бяха там.
— Уха! Запознала си се с родителите му на първата среща?
— Аха. Запознах се.
Джеймс се засмя. Амелия — също. Смехът им бе непринуден, но имаше нещо неловко в него.
— Виждаш ли онази плетеница от храсти под пътя? — попита момичето.
— Да.
— Какво ли се крие там?
Доближиха се достатъчно, за да видят, че под асфалта има тунел. Бяха залети от червено и неоново зелено, черно и оранжево.
Графити. Много графити. Странни фрази, които нямаха никакъв смисъл за тях, но вероятно за друг имаха.
— Пънкари — каза Амелия и веднага съжали за изтърваната дума. Беше нещо, което майка ѝ би казала. Защо ли ѝ звучеше забавно, преди да я изрече? Не знаеше ли кое е забавно и кое — не?
— Какво?
Нямаше намерение да повтаря глупавата си дума.
— По-близо — отвърна вместо това тя. — Да се приближим още.
— Става.
Водата край брега бе по-тъмна, дърветата хвърляха сенките си върху нея. Амелия се зачуди дали не бе по-дълбока тук, дали водата, която течеше в тунела, не отиваше на някое по-дълбоко място.
— Аз имах най-лошата първа среща на света — каза Джеймс, докато продължаваше да гребе.
— О, така ли?
— Аха. Поканих едно момиче на боулинг и тя каза да. Планът ми беше да викна някои приятели с нас и да си прекараме чудесно. Никой не дойде, никой не се съгласи, и в крайна сметка, отидох на боулинг с момиче, което въобще не познавам.
— Доста си добър в това.
Джеймс се обърна. Амелия се усмихна.
— Честно казано, не каня много момичета на срещи, ако това имаш предвид.
— Имах предвид, че си доста добър в това да излизаш с момичета, които не познаваш.
— Така ли?
— Да.
Амелия се усмихна. На Джеймс му се прииска да я целуне.
— Благодаря — отвърна той. Беше искрен. — Така че двамата отидохме да играем боулинг. Момичето беше приятно, но доста срамежливо — разговорът не вървеше. Питах я разни неща, но не беше лесно. Дойде нейният ред да хвърля топката, но докато вървеше към линията, се хлъзна, падна и си счупи ръката.
— О, не!
— В лакътя.
— О, боже!
— Да. Беше ужасно.
Бяха стигнали достатъчно близо до тунела, за да видят, че някой бе нарисувал дебел пенис с венички и големи смешни очи.