— Гейл каза, че могат да ме върнат в Къщата на гагарите. Значи е възможно хората да се движат между паралелните светове, обаче не и обратно към Свят-1.
— Точно така. Запасите за всички светове се транспортират до този свят и оттук се разпращат към останалите станции.
— Но как? Как става всичко?
— Нямам представа. Работи се по съвсем нова технология. Някога мислех, че е излъчвател на материя, ала по-късно разбрах, че греша. Съществуват някакви врати. В кавички, разбира се. Предполагам, че подробностите са известни на група подбрани инженери, но едва ли е посветен някой друг.
— Споменахте за близките.
— Тук има семейства.
— Но аз не забелязах…
— Децата са на училище. В момента хората не се разхождат много-много. Ще се раздвижат, щом дойде време за вечерния коктейл. Нещо като местен клубен обичай. Затова обичам да ставам рано. Тогава наоколо няма хора и паркът е само мой.
— Сътън, на вас положението сякаш ви харесва?
— Нямам нищо против положението — заяви Сътън. — То е за предпочитане пред онова, което имах в Свят-1. Там репутацията ми беше унищожена от глупав спор с неколцина колеги. Съпругата ми почина. Университетът ме заряза в беда. Тъй че когато ми предложиха прилична работа…
— Без да споменавате точно каква?
— Ами… всъщност да. Но условията за наемане звучаха привлекателно, освен това щях да бъда единствен ръководител на подготвеното изследване. Право да си кажа, вкопчих се в шанса и с двете ръце.
— Сигурно после доста сте се изненадал.
— Вярно е, изненадах се. Трябваше ми известно време, за да привикна с положението.
— Ала защо им е бил нужен палеонтолог?
— Искате да кажете, защо алчните, цинични корпорации си харчат парите за някакъв палеонтолог?
— Горе-долу това имах предвид.
— Слушайте, Латимър, хората, които ръководят корпорациите, не са чудовища. Те са разбрали, че напременно трябва да се изследва един буквално уникален свят — наследник на мезозоя, който от години е най-интригуващата част от историята на нашата планета. Разглеждат го като принос към човешкото познание. Когато издадат книгата ми, тя ще описва този свят, какъвто е бил преди срещата си с човешката дейност.
— Когато издадат книгата ви ли?
— Когато стане безопасно да се обяви, че са открити паралелни светове и започва тяхната колонизация. Естествено аз няма да доживея до издаването, но все пак изпитвам известна гордост. Тук открих потвърждения на позицията, заради която бях осъден от колегите си. Шантави разсъждения, така ми казваха, ала ето че те се оказаха шантавите. Книгата ще отмъсти за мен.
— И го смятате за важно? Дори след смъртта?
— Важно е, разбира се. Дори след смъртта. — Сътън погледна часовника си. — Мисля, че вече е време. А, забравих да ви питам: не сте ли гладен? Хапнахте ли нещо?
— Забравих за яденето — каза Латимър. — Но не съм гладен.
— В бара ще има сандвичи — увери го Сътън. — С тях ще се подкрепите, поне колкото да дочакате вечерята.
— Един последен въпрос, преди да тръгнем. Казахте, че влечугите са се развили. В каква насока? Как са се променили?
— В доста отношения. Първо телесно, то се знае. Може би има и етологични промени — промени в поведението, макар че не съм съвсем сигурен. Не знам какво е било поведението им преди. Някои от големите хишници изобщо не са се променили. В много от случаите предполагам леко повишени способности. Навярно плячката им е станала по-бърза, по-хитра и хищниците е трябвало да се поразмърдат или да измрат от глад. Най-удивителната промяна обаче е в интелигентността. Има един вид, съвършено нов, доколкото знам, който, изглежда, е развил подчертано висока интелигентност. Ако това е разум, то насоката му е твърде странна. Трудно ми е да преценя точно. Навярно сте чел, че някои динозаври са заемали първо място в класацията на най-глупавите същества, бродили някога по Земята. Не са имали и капчица съобразителност.
— Споменахте, че разумът им има странна насока.
— Ще опитам да ви обясня. Наблюдавал съм тия шегобийци часове наред. Почти съм уверен, че те подкарват като пастири цели стада тревопасни… тревопасни влечуги, искам да кажа. Не тичат около тях, както правят овчарските кучета, но съм сигурен, че ги контролиртат. Неколцина от тях винаги стоят нащтрек около стадата и докато ги наблюдават, тревопасните не се разпръскват — стоят едно до друго като овце, надзиравани от кучета. Когато трябва да минат на ново пасище, те се движат в правилна колона. От време на време няколко животни се отделят от стадото и отиват на определено място, където чакат да ги изядат други от моите така наречени разумни динозаври. Сами отиват на заколение. Не мога да се отърва от чувството, че тревопасните са стада добитък, домашни животни на разумния вид. И още нещо. Ако наближат хищници, тия разумни шегобийци ги пропъждат. Не че ги гонят или заплашват. Просто излизат на показ. После клякат и щом ги забележат, хищниците стават някак нервни и скоро се отдалечават.