— Би могъл да дадеш на старата си майка една глътка вода — каза жалостиво призракът.
— Дай й вода! — заповяда с разтреперан глас Тефара.
— Дай й вода! — Мапуи прехвърли заповедта върху Нгакура.
И двамата изритаха Нгакура изпод одеялото. След миг Мапуи надзърна и видя, че призракът пие вода. Когато призракът протегна треперещата си ръка и я сложи върху неговата, той усети тежестта й и се убеди, че това не е призрак. Тогава Мапуи се измъкна изпод завивките, повлякъл и Тефара, а след няколко минути и тримата слушаха разказа на Наури. Когато старицата им разправи за Леви и сложи бисера в ръката на снаха си, дори Тефара призна, че свекърва й не е привидение.
— Утре сутрин — рече Тефара — ще продадеш бисера на Раул за пет хиляди френски долара.
— Ами къщата? — възрази Наури.
— Той ще построи къщата — отвърна Тефара. — Казва, че щяла да струва четири хиляди френски долара. Освен това ще ни открие кредит за хиляда френски долара, което прави две хиляди чилийски.
— И тя ще бъде тридесет и шест стъпки дълга? — запита Наури.
— Да — отговори Мапуи, — тридесет и шест стъпки.
— И в средната стая ще има осмоъгълен часовник с топузи?
— Да, и кръгла маса също.
— Дай ми тогава нещо да ям, че съм гладна — каза със задоволство Наури. — След това ще спим, защото съм уморена. А пък утре ще си поприказваме още за къщата, преди да продадем бисера. По-добре ще е да вземем хилядата френски долара в брой. Винаги е по-изгодно да имаш парите, отколкото да купуваш на кредит от търговците.