После вдигна глава към часовника и го посочи палаво.
— Трябва да започваме, Джералд. Вече е пет минути след определеното време.
На устните на Джералд Мартин се появи много особена усмивка.
— Отказах се. Няма да се занимавам с фотография тази вечер — промълви тихо той.
Умът на жената е много странно нещо. Когато си легна тази сряда вечер, Аликс беше удовлетворена и спокойна. Нейното за миг помрачено щастие се възвърна тържествуващо.
Следващата вечер обаче почувства, че действат някакви незабележими сили, които го подкопават. Дик Уиндифорд не беше звънял отново, но независимо от това тя почувства нещо. Предполагаше, че се дължи на присъствието му в града. Отново и отново си спомни думите му: „Този мъж ти е съвсем чужд! Не знаеш нищо за него!“. В същото време в съзнанието й изплува лицето на съпруга й. В паметта й ясно се бе запечатал мигът, в който каза: „Да не би да смяташ за възможна, Аликс, онази история със стаята на Синята Брада?“ Защо беше изрекъл тези думи?
В тях имаше предупреждение, някаква неясна заплаха. Сякаш техният смисъл беше: „По-добре не надничай в живота ми, Аликс. Можеш да получиш неприятен шок, ако го направиш.“
До петък сутринта Аликс беше вече убедена, че е имало жена в живота на Джералд, която той усърдно се опитваше да скрие от нея. Късно пробудената й ревност стана необуздана. Дали имаше среща с жена онази вечер в девет? Дали неговите приказки за проявяване на снимки бяха лъжа, измислени в момента по принуда.
Преди три дни би се заклела, че отлично познава съпруга си. Сега й се струваше, че е чужд човек, за когото нищо не знае. Спомни си безпричинния му гняв към стария Джордж, съвсем неподобаващ на обичайното му добродушно поведение. Може да беше дреболия, но й показа, че наистина не познава мъжа, който й беше съпруг.
В петък трябваше да купят някои дребни неща от селото. След обяд Аликс предложи да отиде за тях, докато Джералд е в градината, но за нейно учудване той енергично отхвърли тази идея и настоя сам да отиде, а тя да остане вкъщи. Аликс беше принудена да отстъпи, но настоятелността му я учуди и разтревожи. Защо толкова упорито не й даваше да отиде до селото?
Изведнъж си помисли, че е намерила правилното обяснение на всичко. Дали пък въпреки че нищо не й каза, Джералд наистина е видял Дик Уиндифорд? Нейната ревност, която изобщо не се проявяваше по времето, когато се ожениха, се засили едва по-късно. Дали не беше същото и с Джералд? Дали не се опитваше да я предпази от нова среща с Дик Уиндифорд? Това обяснение така добре съвпадаше с фактите и бе толкова удовлетворително за смутената й душа, че тя жадно се вкопчи в него.
И все пак когато настъпи времето за чай, тя се почувства неспокойна и тревожна. Още от момента, в който Джералд излезе, тя се бореше с едно изкушение. Накрая, успокоявайки съвестта си с мисълта, че стаята на съпруга й наистина има нужда от основно почистване, тя се качи горе. Със себе си взе бърсалката за прах, за да даде вид, че домакинства.
„Само ако бях сигурна. Само ако можех да съм сигурна“ — повтаряше си тя.
Напразно си казваше, че всичко компрометиращо трябва да е унищожено много отдавна. На това противопоставяше твърдението, че мъжете понякога запазват най-разобличаващи ги доказателства поради прекалена сантименталност.
Накрая Аликс не издържа. С пламнали от срам бузи, тя започна да рови из пликовете с писма и документи. Отвори чекмеджета, прерови дори джобовете на дрехите на мъжа си. Само с две чекмеджета не успя да се справи — най-долното на скрина и малкото отдясно на писалището. Те бяха заключени. Но Аликс беше вече изгубила всякакъв срам. Беше убедена, че в едно от тези чекмеджета ще намери доказателства за тази въображаема предишна жена, мисълта за която я влудяваше.
Спомни си, че Джералд небрежно беше захвърлил ключовете си долу на бюфета. Взе ги и ги опита един по един. Третия ключ стана на чекмеджето на писалището. Аликс нетърпеливо го отвори. Имаше чекова книжка, натъпкан с банкноти портфейл, а в дъното — пакет с писма, завързан с лента.
Дишайки неравномерно, Аликс развърза лентата. Тогава лицето й се заля с дълбока, изгаряща червенина и тя пусна писмата обратно в чекмеджето, затвори го и го заключи. Писмата бяха нейните собствени, писала ги бе на Джералд преди да се омъжи за него.
Сега се обърна към скрина повече с желанието да се успокои, че не е оставила нещо недовършено, отколкото с очакване да намери това, което търси.
Ядоса се, че нито един ключ от връзката на Джералд не става на въпросното чекмедже. Без да се предава, Аликс обиколи другите стаи и се върна с купчина ключове. За нейно удовлетворение ключът от гардероба в стаята за гости стана и на скрина. Отключи чекмеджето и го издърпа навън. Но вътре нямаше нищо, освен един свитък изрезки от вестници, вече замърсени и избелели от времето.