Аликс въздъхна облекчено. Все пак хвърли един поглед към изрезките, любопитна да разбере какво беше заинтересувало толкова много Джералд, че си беше направил труда да запази прашния свитък. Почти всичките бяха американски вестници от преди около седем години. В тях пишеше за процеса срещу известния измамник и многоженец Чарлз Леметр. Бил заподозрян, че убивал своите съпруги. Под пода на една от къщите, която наел, намерили скелет, а от повечето от жените, за които се „женил“, нямало и следа.
Беше се защитавал срещу обвиненията с ненадминато майсторство, подпомаган от някои от най-големите таланти в областта на правото в САЩ. Шотландската присъда „Недоказано“ вероятно би прилягала в случая най-добре. Поради тази причина беше обявен за невинен по главното обвинение, въпреки че по други предявени към него обвинения беше лишен от свобода за дълго време.
Аликс си спомни вълнението, което случаят възбуди навремето, а също и сензацията, предизвикана около три години по-късно от бягството на Леметр. Не успяха да го хванат отново. Същността на този човек и изключителната му власт над жените тогава бяха широко дискутирани в английските вестници. Описваха се раздразнителността му в съда, сърцераздирателните му протести и припадъците, които от време на време получаваше, защото имаше болно сърце, въпреки че някои ги приписваха на актьорските му способности.
На една от изрезките в ръцете на Аликс имаше негова снимка и тя с интерес се загледа в нея — дългобрад, приличащ на учен господин.
На кого й напомняше това лице? Внезапно, шокирана тя осъзна, че това беше самият Джералд. Очите и челото много приличаха на неговите. Вероятно поради тази причина беше запазил изрезката. Погледът й се премести на текста до снимката. В бележника на обвиняемия били вписани определени дати и се твърдеше, че това са датите, на които е убивал жертвите си. След това бяха описани показанията на жена, която идентифицирала затворника по това, че имал бенка на лявата си китка, точно до дланта.
Аликс изпусна листчетата и се олюля. На лявата си китка, точно до дланта, съпругът й имаше малък белег…
Зави й се свят. Стори й се странно колко бързо и категорично заключи, че Джералд Мартин е Чарлз Леметр! Разбра го и го прие. В ума й се мернаха откъслечни фрагменти като елементите от картинна мозайка, които сякаш се опитваха да се наместят.
Платените за къщата пари — нейните пари — само нейните пари, облигациите на приносител, които му беше поверила да пази. Дори сънят й се появи, но този път обяснението изглеждаше съвсем смислено. Дълбоко в себе си, подсъзнателно тя винаги се е бояла от Джералд Мартин и е искала да избяга от него. Душата й се е обръщала за помощ към Дик Уиндифорд. По същата причина тя беше в състояние да приеме толкова лесно истината, без съмнения и колебания. Аликс трябваше да бъде поредната жертва на Леметр. Вероятно много скоро…
Почти извика, когато си спомни нещо. Сряда, 9 часа вечерта. Килерът с плочките, които толкова лесно се повдигаха! Веднъж, по-рано, той беше заровил една от жертвите си в килер. Било е запланувано за сряда вечер. Но да си го запише предварително, толкова методично… Безумие! Всъщност беше логично. Джералд винаги си записваше ангажиментите си. За него убийството беше делова задача като всяка друга.
Но какво я бе спасило? Какво можеше да я е спасило? Дали се бе смилил в последната минута? Не! В миг прозря отговора — стария Джордж.
Сега разбра неконтролируемия гняв на съпруга си. Той без съмнение се беше подготвил, казвайки на всички, че на следващия ден заминават за Лондон. После Джордж неочаквано дойде на работа, спомена й за Лондон и тя опроверга твърдението. Прекалено рисковано е било да я премахне същата вечер, след като старият Джордж щеше да повтори разговора си с нея. Какво спасения! Ако не бе споменала случайно този простичък факт… Аликс потрепери.
После се вцепени. Чу скърцането на портата. Съпругът й се връщаше.
За момент Аликс остана като вкаменена. След това пристъпи на пръсти до прозореца, поглеждайки навън, скрита зад пердето.
Да, беше съпругът й. Усмихваше се на себе си и си тананикаше някаква мелодия. В ръката си държеше предмет, който накара сърцето на ужасеното момиче почти да спре да бие. Беше чисто нова лопата.
Аликс подскочи от инстинктивно появилата се в главата й мисъл: Трябва да стане тази вечер…
Но все още имаше шанс. Тананикайки си, Джералд заобиколи къщата и отиде отзад.
Без да се поколебае за миг, тя изтича надолу по стълбите и излезе от къщата. Но тъкмо в този миг съпругът й дойде от другата страна на сградата и каза: