Тя погледна многозначително Лу Евънс, когато произнасяше последното изречение, но Лу не забеляза погледа й, той следеше движенията на Трент и Лори, които помагаха на майка си да се изкачи по стълбите. Лиса и Брайън ги следваха отзад, като почетни гвардейци.
Купонът продължи. Инцидентът бе горе-долу замазан, както обикновено се замазват неприятните инциденти на купоните на факултета. Госпожа Евънс (която бе спала не повече от три часа на нощ, откакто съпругът й обяви намерението си да спретне купон) заспа веднага, след като главата й докосна възглавницата и децата слушаха как Лу долу пуска добродушни шеги в нейно отсъствие.
Трент подозираше, че той даже изпитваше известно облекчение, че не му се налага повече да се съобразява с присъствието на изплашената си и невротизирана съпруга.
Нито веднъж той не се отдели от купона, за да се качи горе и провери как се чувства.
Нито веднъж. Чак след като свърши купонът. След като последният гост си замина, той се изкачи тежко-тежко на горния етаж и я събуди… което тя и покорно направи, подчини му се както и във всичко останало след онзи ден, когато бе направила фаталната грешка да каже на проповедника, че е готова и на Лу, че е съгласна да се омъжи за него.
След това Лу надзърна в стаята на Трент и изгледа децата втренчено.
— Знаех си, че ще бъдете всичките тук — каза той, като кимна самодоволно. — Непрекъснато правите някакви заговори срещу мен. Ще бъдете наказани, така да знаете. Както си му е редът. Утре. Сега искам да си легнете и да помислите. Бегом марш по стаите. И никой да не е посмял да щъка нагоре-надолу.
Нито Лиса, нито Брайън „щъкаха нагоре-надолу“ повече, тъй като бяха емоционално изстискани и имаха сили само да се доберат до леглата си и веднага да заспят. Но Лори се върна в стаята на Трент въпреки заповедта на „Татко Лу“ и двамата изслушаха с мълчалив гняв, как доведеният им баща гълчеше майка ми, че е посмяла да припадне на неговия купон и как майка им плачеше и не само че не му се опъна, но и безпрекословно изслуша всичките му глупости.
— О, Трент, какво ще правим? — попита приглушено Лори, долепила глава върху рамото му.
Лицето на Трент бе изключително бледо и неподвижно.
— Какво ще направим ли? — каза той. — Няма нужда да правим каквото и да е било, Чирозче.
— Трябва да направим нещо, Трент! Трябва да й помогнем!
— Не, няма да можем да й помогнем — каза Трент. На устните му заигра лека, но по своему ужасна усмивчица. — Тази къща ще свърши всичко вместо нас. — Той погледна часовника си и направи някакви изчисления. — Утре, около три и четиридесет следобед, къщата ще свърши всичко вместо нас.
На следващата сутрин не ги сполетяха никакви наказания, Лу Евънс бе прекалено заангажиран със семинара си в осем часа за последствията от победата на Вилхелм Завоевателя. Нито Трент, нито Лори бяха прекалено изненадани от това, но и двамата бяха безкрайно благодарни. Той им каза, че ще ги извика вечерта в кабинета си, един по един и „ще раздаде всекиму заслуженото“. След като отправи тази заплаха под формата на неясен цитат, той излетя навън с високо вдигната глава и куфарче, плътно стиснато в дясната му ръка. Майка им все още спеше, когато Поршето му изръмжа надолу по улицата.
Двете по-малки деца стояха прегърнати в кухнята и поразително приличаха на илюстрация от приказка на Братя Грим. Лиса плачеше. Брайън с последни усилия стискаше устни, за да не се разплаче, но лицето му бе пребледняло и под очите му имаше пурпурни торбички.
— Тоя ще ни нашляпа здравата — каза Брайън на Трент. — А той умее да пляска яко…
— Да го духа — каза Трент. Те го погледнаха с надежда, но и със съмнение. Лу им бе обещал да ги напляска, дори на Трент нямаше да му бъде спестено това мъчително унижение.
— Но, Трент… — започна Лиса.
— Слушайте ме внимателно — каза Трент, като притегли стол от масата, прекрачи го и седна с лице към облегалката. — Слушайте внимателно и запомнете всяка дума. Много е важно и всеки трябва да внимава, да не прецака нещата.
Всички го гледаха мълчаливо, широко разтворили големите си синьозелени очи.
— Веднага щом свършат часовете, се връщайте вкъщи… но само до ъгъла на улицата. Ъгъла на „Мейпъл“ и „Уолнът“. Разбрахте ли?
— Даааа — каза Лиса с колебание в гласа. — Но защо, Трент?
— Няма значение — каза Трент. — Неговите очи, също синьозелени, блестяха от вълнение, но Лори си помисли, че тази искра, която ги озаряваше не бе добродушна, тя си помисли, че всъщност в нея има нещо опасно. Трябва да бъдете там в три часа, най-късно в три и петнадесет. Разбирате ли?
— Да — каза Брайън от името на двамата. — Запомнихме го.