— Марв? — извика женски глас. — Какво става там?
Рой затвори входната врата.
— Марв? — гласът й издаваше страх. — Марв, добре ли си?
Рой чу шума от набирането на телефонен номер. Изтича в антрето. Виждаше се светлина от отворена врата. Хукна към нея. Беше почти стигнал, когато от една тъмна врата излезе момиченце. То го видя и хлъцна. Рой хвана момичето за косите.
— Майко! — обади се Рой. — Затвори телефона или ще прережа гърлото на дъщеричката ти.
— Господи боже!
— Нека да чуя как го затваряш.
Дръпна косата на детето. То изпищя.
Телефонът щракна.
— Готово! Затворих го!
Рой изви косата на момичето и го принуди да се завърти.
— Върви! — каза той.
С нож подпрян в гърлото отведе детето до най-далечната спалня.
Жената стоеше до леглото си, вдървена и трепереща. Беше облечена в бяла нощница. С бледите си ръце беше обхванала здраво тялото си, като че ли се опитваше да се стопли.
— Какво… какво направи на Марв?
— Нищо му няма.
Очите й се втренчиха в ръката му, която държеше ножа. Той също я погледна. Ръката беше кървава.
— Значи съм те излъгал — каза той.
— Господи! О, милостиви боже!
— Млъквай!
— Ти си го убил!
— Млъквай!
— Убил си моя Марв!
Той избута грубо момичето напред до леглото и се спусна към истеричната жена. Устата й беше широко отворена, готова да изкрещи. Хвана здраво предницата на нощницата, тласна жертвата рязко напред и заби ножа в корема й. Тя пое много дълбоко дъх, като че ли й беше изкаран целия въздух.
— Сега ще млъкнеш ли най-сетне? — попита Рой и я намушка отново.
Тя започна да се свлича и Рой пусна нощницата й. Падна на колене, като притискаше корема си с две ръце. След това се захлупи по очи.
Момичето на леглото не помръдна. То само гледаше.
— Ти не искаш да бъдеш намушкана по същия начин, нали? — попита я той.
Тя поклати глава. Трепереше. Беше готова да ревне.
Рой се огледа. От ризата и панталоните му капеше кръв.
— Сигурно приличам на касапин, нали?
Момичето нищо не каза.
— Как се казваш?
— Джони.
— На колко си години, Джони?
— Ще стана на десет.
— Защо не се приближиш и не ми помогнеш да се почистя?
— Не искам.
— Искаш ли да те убия?
Тя поклати глава. Устните й трепереха.
— Тогава ела с мен.
Той я хвана за ръката и я измъкна от леглото. Поведе я по коридора и намери банята. Запали лампата и я вкара вътре.
Банята представляваше дълго помещение с умивалник и шкаф близо до вратата, празно пространство и след това тоалетна. Ваната беше монтирана до стената срещу тоалетната и имаше душ, преграден с две плъзгащи се врати с матови стъкла.
Рой заведе детето до тоалетната. Седалката беше свалена. Покрита беше със зелена хавлиена материя, която хармонираше на постелките на пода.
— Седни тук!
Джони се подчини.
Рой коленичи пред нея и разкопча горнището на пижамата й. Тя се разхлипа.
— Махни това — той смъкна пижамата по ръцете й. — Ще станем добри и чисти.
Развърза коланчето, измъкна долнището изпод нея и го смъкна надолу по крачетата. Тя стисна коленете си. Беше кръстосала ръце върху детските си гърди и се наведе така, че раменете й почти докосваха коленете.
Рой пусна топлата вода. Докато водата се плискаше във ваната, той се съблече. Когато всичките му дрехи лежаха на куп на пода, запуши канала на ваната. Нагласи водата да е гореща, но да не го попари.
Джони продължаваше да седи върху тоалетната чиния, наведена и обгърнала коленете си с ръце.
Рой я сграбчи за ръката. Тя се опита да се освободи, но той я зашлеви по слепоочието. Тя изпищя, но не помръдна. Рой се надвеси над нея, грабна двете й ръце и рязко я изправи. Тя изпищя, когато я хвърли във ваната. Краката й се преплетоха. Тя ритна металния чучур и изкрещя от болка. Рой залитна, но успя да запази равновесие и да не падне назад. Джони се мяташе яростно във водата. Рой се вмъкна във ваната с лице към нея.
Коленичи във водата.
— Търпението ми се изчерпва! Стой мирно.
Тя зарита. Удари го с пета в бедрото.
— Добре.
След като я хвана здраво за глезените, повдигна краката й и я издърпа към себе си. Главата й потъна под водата. Очите й бяха здраво стиснати. Устата — също. Ръцете й пляскаха отстрани на ваната и се опитваха слепешком да се хванат за нещо, не намериха нищо и цопнаха във водата. Рой наблюдаваше обезумялото момиче и се наслаждаваше на борбата, възбуден от мършавото й тяло и неокосмената цепнатина между краката.