Той подаде ръка на Джуд. Беше костелива и влажна. Вялото ръкостискане говореше за изтощеност и като че ли се опита да изсмуче сила от ръката на Джуд.
— Казвам се Джуд Ръкър — каза той, докато влизаше.
Мъжът затвори вратата.
— Добре, Джудсън…
— Цялото ми име е Джаджмънт.
Лари се развесели и попита закачливо:
— Като Страшния съд6?
— Баща ми е баптистки свещеник.
— Джаджмънт Ръкър. Звучи очарователно. Искате ли малко кафе, Джаджмънт?
Той си спомни за отворената бира в своя апартамент. По дяволите, ще я използва утре като готви.
— Да, би било чудесно.
— Познавач ли сте?
— Съвсем не.
— Нищо, това ще ви достави истинска наслада. Опитвали ли сте някога ямайско кафе?
— Не, доколкото си спомням.
— Добре, ето че ще имате тази възможност. И вашето слънце изгря.
Джуд се усмихна, изненадан от оживеността на мъжа, който беше изкрещял.
— Ще дойдете ли с мен в кухнята?
— Разбира се.
Там Лари отвори малка кафява торбичка. Поднесе я към лицето на Джуд. Джуд усети силния аромат на кафето.
— Мирише хубаво — каза той.
— Няма как да не мирише. Това е най-хубавото кафе. С какво се занимавате, Джуд?
— Инженер съм — каза той, използвайки обичайното си прикритие. — Работя в „Брехт Брадърс“.
— Звучи ми като немски сироп за гърло.
— Компанията строи мостове, електроцентрали. А вие?
— Преподавам.
— В гимназия?
— Боже опази! Достатъчно се занимавах с тези безочливи, невъзпитани, вулгарни копелета преди десет години. Никога повече! За бога, не!
— На кого преподавате сега?
— На елита — той пусна кафемелачката. — Висш ешелон — Американски сили. Преподавам американска литература.
— А те не са ли вулгарни?
— Техните псувни не са отправени по мой адрес.
— Да, има разлика — каза Джуд.
Той наблюдаваше как мъжът сложи с лъжица от смлените зърна във филтъра на машината за кафе и я включи.
— Голяма разлика. Ще седнем ли?
Отидоха във всекидневната. Лари се разположи на дивана. Джуд седна на стол с облегалка, но не се облегна.
— Наистина се радвам, че се отбихте при мене, Джаджмънт.
— Защо не ми викате Джуд?
— А защо не Джадж7?
— Аз дори не съм юрист.
— Ако съдя по външния ви вид, навярно сте добър съдник. На човешкия характер, на положението, на това какво е добро и какво е зло.
— И познахте всичко това по външния ми вид?
— Разбира се. Значи, ще ви наричам Джадж.
— Добре.
— Кажете ми, Джадж, какво ви накара да дойдете и да почукате на вратата ми?
— Чух писъка.
— Разбрахте ли, че е предизвикан от кошмар?
— Не.
— Може би решихте, че някой ме убива?
— Тъкмо това си помислих.
— И въпреки опасността дойдохте. При това невъоръжен. Вие сте смел човек, Джадж.
— Едва ли.
— Или може би сте виждали толкова страшни неща, че възможността да се сблъскате с един прост убиец ви изглежда дреболия.
Джуд се засмя.
— Да, сигурно е така.
— Както и да е. Аз действително се радвам, че дойдохте. Срещу ужасите на нощта няма по-добра противоотрова от приятелско лице.
— Често ли ви спохождат кошмари?
— Почти всяка нощ през последните три седмици. За двадесет и една нощи аз съм имал кошмари деветнадесет нощи поред. Трябва да ви кажа, че ми изглеждат като години.
— Разбирам ви.
— Понякога се чудя, дали изобщо някога съм живял без кошмари. Разбира се, че имаше и такова време. Аз не съм луд, нали ме разбирате, само съм разстроен. Нервен съм. Много. Ужасно нервен бях и съм. Но защо твърдите, че съм побъркан?
— Не съм казал такова нещо.
— Не, разбира се, че не — той се усмихна с крайчеца на устата. — Това е Едгар Алан По. От разказа „Сърцето-издайник“ — за един друг нещастен човек. Нещастен до умопобъркване. Аз приличам ли на умопомрачен?
— Изглеждате уморен.
— Цели деветнадесет нощи!
— Знаете ли какво е предизвикало кошмарите ви? — попита Джуд.
— Сега ще ви покажа — той извади една изрезка от вестник, която лежеше на масата, под списание „Таим“. — Прочетете това, докато донеса кафето.
6
Джаджмънт — judgement на английски език означава присъда, възмездие, преценка, решение. — Б.пр.