Той стана от дивана и подаде на Джуд статията от вестника.
Останал сам в стаята, Джуд се отпусна на облегалката и прочете:
(МАЛКАСА ПОЙНТ) — Обезобразените трупове на двама мъже и дванадесетгодишно момче бяха намерени късно през нощта в сряда в зловещата туристическа атракция на Малкаса Пойнт — „Къщата на Звяра“.
Според местните власти, полицейският патрул Даниел Дженсън е влязъл в къщата в 23.45 ч. за да търси евентуални мародери. След като не се обадил в управлението, на мястото била изпратена кола. С помощта на доброволци от пожарната команда, полицаи заградили участъка и влезли в загадъчната къща.
Тялото на полицая Дженсън беше открито в коридора на горния етаж, заедно с телата на г-н Матю Зиглър и сина му, Андрю. И тримата очевидно са станали жертва на нападение с нож.
Според Мери Зиглър, съпруга на починалия, Матю бил ядосан от уплахата на сина им след посещението на „Къщата на Звяра“, където бил ходил през деня, и се заканил да му покаже „Звяра“. Малко след 11 часа вечерта в сряда той закарал момчето до „Къщата на Звяра“ с намерението да проникне вътре и да принуди малкия Андрю „да се изправи лице в лице със страховете си“.
„Къщата на Звяра“ е построена през 1902 г. от вдовицата на Лайл Торн — ръководителят на небезизвестната банда на Торн. Оттогава досега в нея са извършени най-малко единадесет загадъчни убийства. Настоящият собственик, Маги Куч, се изнесла от къщата през 1931 година, след като съпругът и трите им деца били „разкъсани на парчета от бушуващ бледолик звяр“, който, както се говорело, влязъл в къщата през прозорец на долния етаж. Скоро след бруталните убийства г-жа Куч отворила къщата за посещения през деня.
Няма сведения за други инциденти до 1951 г., когато две дванадесетгодишни момчета, живеещи в Малкаса Пойнт, влезли в къщата по тъмно. Едното момче, Лари Мейуд, успяло да избяга с леки наранявания. Обезобразеното тяло на неговия приятел, Том Багли, било намерено от детективи призори.
Коментирайки последните убийства, седемдесет и една годишната собственица на къщата обясни: „След като се стъмни, тя принадлежи на Звяра.“ Според шефа на полицията в Малкаса Пойнт, Били Чарлс: „Никакъв звяр не е виновен за смъртта на тримата. Те са били умъртвени от човек, който добре си служи с някакъв остър инструмент. Предполагаме, че ще заловим извършителя веднага.“
Посещенията в „Къщата на Звяра“ са прекратени до приключване на полицейското разследване на убийствата.
Джуд се наведе напред и погледна Лари, който в този момент, с нервна усмивка на лицето, носеше в стаята двете чаши с кафе. Взе една от тях. Изчака Лари да седне. После каза:
— Вие се представихте като Лорънс Мейуд Ашър.
— Винаги съм бил голям почитател на Едгар Алан По. Всъщност предполагам, че до голяма степен именно неговото влияние ме подтикна да изследвам „Къщата на Звяра“ онази нощ с Томи. Когато най-накрая реших, че едно ново име ще бъде много важно за емоционалното ми оцеляване, изглеждаше съвсем на място да приема името на преследвания герой на По — Родерик Ашър.8
3
Лорънс Мейуд Ашър пиеше кафето си в крехка чаша от костен порцелан. Джуд наблюдаваше как задържа течността в устата си като вино и й се наслаждава, преди да я погълне.
— Ммм, прелестно е — той погледна нетърпеливо Джуд.
Джуд повдигна чашата си. Хареса му тежкия аромат и отпи. Беше по-силно, отколкото го предпочиташе.
— Не е лошо — каза той.
— Вие сте цар на сдържаните изказвания, Джадж — по лицето на измъчения човек се изписа загриженост. — Наистина ви харесва, нали?
— Хубаво е. Много е хубаво. Просто не съм свикнал с ямайско кафе.
— Никога не свиквайте с нещо, което обичате. Удоволствието се притъпява.
Джуд кимна и отпи още една глътка. Този път кафето имаше по-добър вкус.
— Кошмарите ви с „Къщата на Звяра“ ли са свързани? — попита той.
— Винаги с къщата.
— Изненадан съм, че са предизвикани от статията във вестника, ако се има предвид какво сте преживели тогава.
— Статията, малко или много, съживи кошмарите. Иначе аз постоянно ги сънувах, в продължение на няколко месеца, непосредствено след моето… преживяване. Лекарите предложиха психиатрично лечение, но родителите ми не се съгласиха. Колкото и да бяха разумни, те възприемаха психиатрията като преследване на идиоти и побъркани. Преместихме се от Малкаса Пойнт и кошмарите ми бързо изчезнаха. Винаги съм мислел, че това бе една победа на здравия разум над шарлатанството — той се усмихна, видимо доволен от остроумието си и се отдаде отново на удоволствието да пие кафе.
8
Родерик Ашър — герой на Е. А. По, който символизира съзнание преследвано от демони. — Б.пр.