— Или човек с много силен мотив.
— Какъв мотив? — попита Лари.
— Отмъщение, идеализъм, пари. Не е ли предлагана награда?
— За този, който убие Звяра? Неговото съществуване не се признава от никого, освен от старата Куч и лудия й син. А те със сигурност не му желаят злото. Този проклет звяр и неговата слава са единственият им източник на доходи. Това вероятно е и единственото, което държи на повърхността градчето. „Къщата на Звяра“ не е нито средновековен замък, нито къща — музей, но ще се изненадате, ако ви кажа колко много хора са готови да платят четири долара на човек, за да се разходят с екскурзовод из такова злокобно място, което не само изтъква, че подслонява легендарно чудовище, но и е станало декор на единадесет брутални убийства. Хората идват от цяла Калифорния, от Орегон, от всеки щат. Семейство, което пътува през Калифорния, не може да мине на стотина километра от Малкаса Пойнт, без децата да започнат да плачат, че искат да посетят „Къщата на Звяра“. Парите на туристите вдъхват живот на града. Ако някой убие животното…
— Помислете си за туристите, които ще привлече трупът му — ухили се Джуд.
— Но загадката вече няма да съществува. Чудовището е сърцето на тази къща. Без него къщата ще умре. Малкаса Пойнт ще я последва по петите, а жителите й не желаят това.
— Искате да кажете, че предпочитат убийствата да продължават?
— Разбира се. По едно убийство от време на време върши чудеса за бизнеса.
— Ако хората в този град са такива, те не заслужават да живеят.
— Колко проницателен е бил баща ви, когато ви е нарекъл Джаджмънт.
— Казахте, че вие самият бихте убили чудовището, стига да можехте?
— Да, стига да бях достатъчно смел.
— Не ви ли е хрумвало да наемете някого, който да го направи вместо вас?
— Кого бих могъл да наема за подобна работа?
— Зависи какво ще платите?
— Колко струва добрият сън през нощта? — в усмивката на хлътналото му лице имаше нещо карикатурно и едновременно с това трагично.
— Можете да го разглеждате като милосърден принос към човешкия род — каза Джуд.
— Като че ли имате предвид някого, който срещу голяма сума би се съгласил да влезе в къщата посред нощ и да очисти чудовището?
— Може би наистина познавам такъв човек — каза му Джуд.
— Колко би струвало?
— Това зависи от риска. Той ще трябва да разбере много повече подробности, преди окончателно да се заеме с работата.
— Можете ли да ме ориентирате приблизително?
— Минимумът ще бъде пет хиляди.
— А максимумът?
— Няма максимум.
— Средствата ми не са бездънни, но мисля, че съм готов да вложа значителна част от тях в такъв проект, ако се наложи.
— Какво ще правите утре?
— Готов съм да чуя предложението ви — каза Лари.
— Защо не се качим на колата рано-рано и не посетим „Къщата на Звяра“.
5
Двете чаши кафе не попречиха на Джуд да заспи, когато се прибра в апартамента си. Заспа веднага и, ако изобщо беше сънувал нещо, когато будилникът иззвъня в 6 часа сутринта, вече не си спомняше нищо.
Четвърта глава
Рой се събуди в голямо двойно легло. До него, с лице надолу и ръце завързани на гърба, лежеше Джони. Беше гола. Въже от простора свързваше китките й с дясната ръка на Рой. Той развърза въжето от ръката си, след това и нейните ръце.
Обърна Джони по гръб. Очите й бяха отворени. Тя погледна в него, през него, покрай него. Сякаш беше сляпа.
— Добре ли спахме? — попита той.
Тя не даваше вид, че го чува.
Постави ръка на гърдите й. Почувства ритмичното биене на сърцето и повдигането, и спадането на гръдния кош.
— Защо нямаш настроение? — попита той и се засмя.
Тя не мигна, нито мръдна. Не трепна, дори когато я ощипа. Нито, когато я погали, засмука, захапа. Нито, когато влезе в нея. Нито, когато трепереше от оргазъм. Нито, когато излезе и стана от леглото.
За всеки случай я завърза.
Облече се с дрехите на баща й. Влезе в кухнята. Докато кафето се вареше, приготви шест резена бекон, три твърдо сварени яйца и две препечени филийки. Занесе ги във всекидневната и включи телевизора.
Телефонът звънна. Той го вдигна.
— Ало?
— Ало? — гласът на жената прозвуча объркано. — Мога ли да говоря с Марв, ако обичате?