— Няма го. Какво да му предам?
— Обажда се Естер. Неговата секретарка. — А, сигурно се чудите защо не е дошъл на работа.
— Дори не се обади.
— Да, не се е обаждал. Снощи получи инфаркт. Всъщност рано тази сутрин.
— О, не!
— Страхувам се, че е така. Последното нещо, което видях, е как го натовариха в линейката.
— А той… той жив ли е?
— Когато пристигна линейката, беше още жив. Аз останах при Джони. Грижа се за нея. Откакто го откараха, не знам нищо.
— Можете ли да ми кажете в коя болница се намира?
— Момент да си спомня. Всичко беше толкова объркано, не съм съвсем сигурен.
— Ще ни се обадите ли, веднага щом разберете нещо за състоянието му?
— С удоволствие.
Тя му даде служебния телефонен номер. Той не го записа.
— Ще ви се обадя, щом получа някакви новини.
— Много ви благодаря.
— Моля.
Затвори телефона, върна се на дивана и започна да яде. Закуската беше още топла.
Когато приключи, потърси телефонния указател. Намери го в едно кухненско чекмедже. Наля си още една чаша кафе и се върна в хола.
Първо потърси на Хейс. Нямаше никаква Дона Хейс. Само тази Хейс, Д., която беше проверил снощи. Това беше нейният апартамент, нямаше никакво съмнение. Беше разпознал част от мебелите.
Запита се дали все още работи в онази туристическа агенция. Как се казваше? Голд? Голдън? Не, Гулд! Сети се. „Гулд Травъл“. Прелисти телефонния указател, намери телефона и го набра.
— „Гулд Травъл“, на телефона мис Уиноу.
— Бих искал да говоря с г-жа Дона Хейс, ако обичате.
— Хейс?
— Дона Хейс.
— Нямаме такава. Имате грешка. Тук е агенцията „Гулд Травъл“.
— Тя работи там или поне работеше.
— Един момент, моля — той изчака почти минута. — Господине, Дона Хейс е напуснала нашата агенция преди няколко години.
— Знаете ли къде е отишла?
— Не! Мога ли аз да ви помогна с нещо? Пътешествие по море ли искате да направите? Имаме чудесни екскурзии…
— Не, благодаря ви.
Потърси името Бликс, Джон. Бащата на Дона. Родителите й със сигурност знаят къде е отишла. Преписа адреса и телефонния номер.
По дяволите, не искаше да се среща с тях. За него бяха последните хора на света, които искаше да види.
Ами Карън? Той се ухили. Изобщо нямаше нищо против да види Карън. Може би тя знае къде се намират онези две кучки.
Струва си да се опита.
Дори и да не знае, едно посещение може да се окаже полезно. Тя винаги му е харесвала.
Как се казваше онзи мъж, за когото се омъжи? Боб някой си. Звучеше нещо като шоколад, Милки У ей? Не. Марс. Боб Марс. Марстън!
Потърси Марстън, намери Робърт, преписа адреса и телефонния номер.
Ще ги посети. Не сега. Не искаше още да си тръгва. Защо да бърза? Можеше да остане още и да се позабавлява.
Отиде в спалнята.
— Хей, Джони. Какво си намислила?
Тя гледаше вцепенено в тавана.
Пета глава
1
Дона се събуди от слънцето и пронизителните крясъци на чайките. Опита се отново да заспи, но тясното, хлътнало от старост легло й попречи. Стана и протегна схванатите си мускули.
Санди все още спеше на другото легло.
Пристъпвайки тихичко по студения дървен под, Дона отиде до прозореца. Вдигна щорите и погледна навън. Отсреща видя мъж, натоварен с куфари, да слиза от боядисаното в зелено бунгало. В големия автомобил го чакаха жена и две деца, които приличаха на него. Пред почти всяко бунгало в „Уелкъм Ин“ можеше да се види паркирана кола или каравана. Някъде наблизо лаеше куче. Тя спусна щорите.
След това потърси с очи телефона. В стаята нямаше такъв.
Докато се обличаше, Санди се събуди.
— Добро утро, миличка. Добре ли спа?
— Чудесно. А ти къде отиваш?
— Отивам да потърся телефон и да се обадя на леля ти Карън — тя си завърза маратонките. — Не искам да се тревожи за нас.
— Може ли да дойда с теб?
— Остани тук и се облечи. Ще се върна след минутка и ще отидем да закусим.
— Добре.
Тя закопча карираната си памучна риза и си взе чантата.
— Няма да отваряш на никого, нали?
— Добре — каза момичето.
Утринният въздух ухаеше на борови иглички — аромат, който й напомняше за топлите сенчести пътеки в планината Сиера Невада, където някога ходеха на екскурзии със сестра си. Преди да се появи Рой. Начинът, по който Рой се държеше в планината, я накара да загуби вкус към дивото. Веднага щом се отърва от него, отново трябваше да започне да ходи по планините. Но може би скоро…