Мъжът от кафенето беше трети в редицата.
Млада двойка, мъж и жена, с две русокоси момиченца, пристъпиха към будката за билети.
— Това прави шейсет и четири — каза Дона.
— Какво?
— Долара.
— Колко е часът?
— Остават две минути.
— Не обичам да чакам.
— Наблюдавай хората.
— Защо да ги наблюдавам?
— Интересни са.
Санди погледна майка си. Дори с тъмните очила, които закриваха по-голяма част от лицето й, скептицизмът на Санди беше очевиден. Но тя направи крачка встрани от опашката, за да разгледа хората по-внимателно.
— Демони! — някой пронизително изкрещя. — Таласъми!
Дона рязко се обърна. Застанала на средата на улицата, една слаба бледа жена сочеше към нея, към Санди — към всички тях. Жената беше на не повече от тридесет години. Косата й беше късо подстригана, по момчешки. Жълтата й рокля без ръкави беше смачкана и изцапана. Краката й бяха мръсни и боси.
— Ти, и ти, и ти също! — крещеше тя. — Таласъми! Караконджули! Всичките сте вампири, които изсмукват кръвта на мъртвите!
Вратата на будката рязко се отвори. Оттам изтича мъж с червено от яд лице.
— Махай се оттук, по дяволите!
— Червеи! — крещеше тя. — Всички вие сте червей. Да плащате, за да видите тази мръсотия! Лешояди! Страхливци!
Мъжът измъкна широкия си кожен колан от гайките на панталона и го сгъна на две.
— Предупреждавам те!
— Блудници такива! Блудствате с трупове!
— Това вече е прекалено — мърмореше той.
Жената хукна назад, когато мъжът я подгони с високо вдигнат колан, готов да я удари. Залитайки, тя падна тежко на настилката.
— Продължавай, червей такъв! Таласъмите обичат това! Виж ги тия дръвници! Дай им кръв! За това са дошли!
Изправяйки се на крака, тя разтвори предната част на роклята си. Гърдите й бяха твърде големи за толкова дребна жена. Те се люлееха върху корема й като чували с ориз.
— Дай им зрелища! Дай им кръв! Разкъсай плътта ми! Точно това обичат те!
Той вдигна колана над главата й, готов всеки миг да го стовари.
— Недейте! — думата беше изстреляна бързо и остро.
Пазачът се огледа.
Дона се обърна и видя мъжа от кафенето, който излезе от опашката. Приближи се към човека с колана.
— Ти си гледай твоята работа, приятелче.
Той продължи да върви.
— Нямаме нужда от чужда намеса.
Той нищо не каза на мъжа с колана, но мина покрай него към жената. Помогна й да се изправи. Повдигна роклята, за да покрие раменете й, и внимателно я придърпа отпред. Жената хвана здраво скъсаните краища с трепереща ръка.
Той тихо й заговори. Тя се спусна към него, целуна го необуздано в устата и отскочи встрани.
— Бягайте! Бягайте, за да спасите живота си! — крещеше тя. — Бягайте, за да спасите душите си!
След това хукна по улицата.
Няколко души от опашката се засмяха. Някой смотолеви, че лудата жена е част от атракцията. Други не се съгласиха. Мъжът от кафенето се върна и застана мълчаливо на опашката до приятеля си.
— Слушайте, хора! — извика човекът с билетите. Той тръгна към тях, като поставяше колана обратно в гайките на панталона. — Извиняваме се за закъснението, но съм сигурен, че всички можем да проявим разбиране към момичето. Преди три седмици Звярът нападна съпруга и единственото й дете — разкъса ги на парцали. След това преживяване момичето превъртя. През последните дни, откакто отново започнахме да пускаме посетители, непрекъснато се мотае наоколо. Но сега, тук има една друга жена, жена, която е минала през пречистващия огън на трагедията, и се е обогатила от нея. Това е собственицата на „Къщата на Звяра“ и ваш личен екскурзовод по време на днешната обиколка.
С широк замах той посочи към поляната пред къщата. Към тях се приближаваше приведена, дебела жена.
— Още ли искаш да влезем?
Санди сви рамене. Лицето й бе пребледняло. Беше стресната от истеричната жена.
— Да — каза тя. — Мисля, че да.
Шеста глава
1
Минаха през подвижната преграда на входа и се събраха на тревата пред старата жена. Тя чакаше. Близо до десния й крак в земята беше забит абаносов бастун, а роклята й на цветя се вееше леко. Въпреки че денят беше топъл, тя носеше зелен копринен шал около врата си. Оправи шала и заговори.