— Добре дошли в „Къщата на Звяра“ — произнесе го почтително, с нисък, дрезгав глас. — Казвам се Маги Куч и съм нейна собственица. Започнах да показвам къщата на посетители още през 31-а година, скоро след трагедията, която отне живота на моя съпруг и трите ми деца. Може би си задавате въпроса защо една жена развежда хора из къщата, която е място на голяма лична драма. Отговорът е много прост — пари.
Сред групата се разнесе тих смях. Тя се усмихна любезно, обърна се и накуцвайки, тръгна по пътеката. В началото на стълбите пред входа тя обви петнистата си ръка около колоната и посочи нагоре с върха на бастуна.
— Ето, точно тук обесили горкия Гюс Гаучър! — продължи Маги. — Бил на осемнайсет години и отивал при брат си, който работел в Сан Франциско. Той спрял тук следобед на 2 август, 1903 година и нацепил дърва за Лили Торн, първоначалната собственица на къщата. За отплата го нахранила и Гюс си тръгнал. Същата нощ Звярът нападнал за първи път. Не оцелял никой, освен Лили, която изтичала на улицата и крещяла, като че ли била видяла самия дявол. Градът незабавно се вдигнал и създал група за самоотбрана. Претърсили къщата от мазето до тавана, но не намерили никакво живо същество — само разкъсаните сдъвкани тела на сестрата на Лили и двете малки момчета. Тръгнали да претърсват залесените хълмове и попаднали на Гюс Гаучър, потънал в дълбок сън. Някои от хората в града си спомнили, че същият следобед го видели около къщата на Торн и решили, че той е убиецът, когото търсят. Дали го под съд. Нямало никакви свидетели, тъй като всички били загинали, с изключение на Лили, която не била на себе си. Въпреки всичко, набързо го признали за виновен. Още същата нощ тълпата го извадила насила от стария затвор. Довлекли бедния момък точно на това място, преметнали въже около стълба на балкона, ей там, горе, и го обесили. Разбира се, Гюс Гаучър никого не е убивал. Направил го е Звярът. Хайде да влезем.
Те изкачиха шест дървени стъпала до покритата веранда.
— Както виждате, врата тук е нова. Оригиналната беше разбита с изстрели преди три седмици. Може би сте я видели в новините. Единият от нашите местни полицаи стреля във вратата, за да влезе вътре. По-добре, разбира се, щеше да направи, ако беше останал отвън.
— Кажете ми — попита самонадеяното момче, — как са влезли двамата Зиглър?
— Промъкнали се вътре като крадци. Счупили са един прозорец отзад.
— Благодаря — той хвърли една усмивка на останалите от групата, очевидно доволен от услугата, която им беше направил.
— Нашата полиция — продължи Маги Куч — развали една стара ключалка, която стоеше на тази врата. Но ние запазихме пантите и чукчето — тя потупа с бастуна месинговото чукче. — Прилича на маймунска лапа. Лили Торн го е закачила тук. Имала слабост към маймуните.
Маги отвори вратата. Групичката я последва вътре.
— Някой от вас да затвори вратата, ако обича. Не искам да влязат мухи.
Тя посочи с бастуна.
— Ето ви още една маймуна.
Дона чу как дъщеря й тихо извика. Препарираната маймуна до стената, с вдигнати напред ръце, стоеше озъбена, сякаш готова да захапе.
— Това е поставка за чадъри — каза Маги. Тя пусна бастуна си в кръга, който образуваха ръцете на маймуната, след това го сграбчи отново.
— Сега ще ви покажа мястото на първото нападение. Минете оттук направо в салона.
Санди хвана ръката на Дона. Погледна неспокойно майка си, докато влизаха в стаята отляво на вестибюла.
— Когато дойдох в тази къща, още през 31-а година, всичко беше точно така, както Лили Торн го е оставила в нощта на нападението на Звяра — двайсет и осем години преди това. Оттогава никой не беше живял в къщата. Никой не се бе осмелил.
— А вие защо се осмелихте? — попита самонадеяният дебеланко.
— Съпругът ми и аз бяхме лековерни, чисти и наивни. Накараха ни да повярваме, че горкият Гюс Гаучър е направил онази мръсотия на семейство Торн. Нищо не ни каза за Звяра.
Дона погледна към мъжа от кафенето. Той стоеше някъде пред нея, до своя белокос приятел. Дона вдигна ръка.
— Г-жо Куч?
— Да?
— Вече знае ли се със сигурност, че Гюс Гаучър е бил невинен?
— Не зная колко „невинен“ е бил.
Някои от посетителите се засмяха. Мъжът се обърна към Дона. Тя отбягна погледа му.
— Може да е бил буен и свадлив, може да не е бил стока. Със сигурност не е имал много ум в главата. Но всички в Малкаса Пойнт са знаели в мига, когато са затворили очите на горкия човек, че не той е нападнал семейство Торн.