— Как са могли да знаят?
— Той не е имал острите нокти, скъпа.
Няколко души в групата изхихикаха. Пълното момче вдигна веждите си въпросително към Дона и се обърна. Мъжът от кафенето продължаваше да я гледа. Тя срещна погледа му. Очите му я приковаха, проникнаха в нея и предизвикаха топлина в слабините й. Той не отмести погледа си дълго време. Дона се опита да овладее вълнението си и да запази самообладание. Най-сетне успя отново да съсредоточи вниманието си върху думите на Маги Куч.
— … През прозореца в кухнята. Ако може само да заобиколите този параван.
В мига, в който стигнаха пред трикрилния параван от папиемаше, който отделяше един ъгъл на стаята, някой изкрещя. Някои от посетителите ахнаха от страх. Други смотолевиха нещо. Трети охкаха с отвращение. Дона последва дъщеря си покрай паравана и зърна на пода разперена окървавена длан. Санди рязко се дръпна назад и се блъсна в майка си.
Маги се кискаше злорадо на реакцията на групата.
Дона и Санди заобиколиха паравана. На земята лежеше по гръб разкъсана жена. Беше качила високо десния си крак върху прашната възглавница на една кушетка. Светещите й очи гледаха втренчено нагоре. Окървавеното й лице беше изкривено в гримаса, която изразяваше ужас и агония. От мръсната й нощница бяха останали само дрипи, които едва покриваха гърдите и срамните й части.
— Звярът разкъсал паравана — каза Маги — и скочил от гърба на кушетката, като изненадал Етел Хюс. Ето го и списанието, което е четяла в онзи момент — Маги протегна бастуна си през тялото и прелисти списанието. — Всичко е точно така, както е било в кървавата нощ — тя се усмихна любезно. — Освен тялото, разбира се. Това восъчно копие беше изработено от фирмата „Клод Дюбоа“ още през 1936 година, по мое желание. Кълна ви се, че всичко е достоверно, до най-малката следа от ухапване на бедната й шия. Използвахме снимки от моргата. Разбира се, това е дрехата, която Етел е носила онази нощ. Тези тъмни петна са от нейната кръв.
— Била ли е сексуално малтретирана? — попита напрегнато белокосият мъж.
Любезността мигновено изчезна от очите на Маги и тя го погледна сурово.
— Не!
— Чух нещо друго.
— Аз не мога да отговарям за онова, което сте чули, господине. Знам само това, което знам. Аз знам за Звяра в тази къща повече от всеки друг човек, жив или мъртъв. Звярът на тази къща никога не се е гаврил с телата на своите жертви.
— Извинете ме тогава — каза той студено.
— След като умъртвил Етел, звярът вилнял из салона. Съборил от камината този алабастров бюст на Цезар, при което се счупил носът — носът лежеше върху поставката на камината, в съседство с бюста. — Хвърлил в камината няколко статуетки. Обръщал столове. Тази изящна масичка от палисандрово дърво била хвърлена през издадения прозорец. Врявата, разбира се, разбудила останалата част от къщата. Стаята на Лили била точно отгоре — Маги посочи с бастуна си високия таван. — Звярът сигурно е чул стъпките. Причакал я на стълбите.
Тя изведе с мълчание групата от салона и я поведе нагоре по-широкото стълбище към коридора на втория етаж. Тръгнаха наляво. Маги пристъпи през прага на странична врата и влезе в една спалня.
— Сега се намираме над салона. Точно тук е спяла Лили Торн онази нощ — восъчна фигура, облечена в дантелена розова нощница, седеше изправена в леглото и гледаше уплашено над месинговата му рамка. — Когато се събудила от суматохата на долния етаж, Лили тътрила тоалетката оттам — тя посочи с бастуна си тежката маса от палисандрово дърво и огледало до прозореца — дотук и преградила вратата. След това успяла да избяга през прозореца. Скочила върху покрива на издадения прозорец по-долу, след това на земята. Винаги съм се чудила, защо не се е опитала да спаси децата си.
Те последваха Маги и излязоха от спалнята.
— Когато звярът разбрал, че не може да влезе в стаята й, тръгнал по коридора — оттук.
Минаха покрай горната площадка на стълбището. Някъде пред тях, в средата на коридора, се виждаха четири стола. Между столовете беше опънато въже от простор, което ограждаше пространството между тях. Групата се промъкна между въжето и стената.
— Тук ще изложим новите експонати, фигурите вече са поръчани, но едва ли ще ги получим преди пролетта.
— Това е срамота — каза саркастично на жена си мъжът с двете деца.