Маги влезе през една врата вдясно.
— Звярът намерил тази врата отворена — каза тя.
Прозорците на стаята гледаха към залесения хълм зад къщата. Двете месингови легла в тази стая приличаха много на леглото в стаята на Лили, само завивките бяха в безпорядък. В ъгъла, до умивалника, стоеше люлеещо се дървено конче с избелели цветове.
— Ърл е бил на десет години — каза Маги. — Брат му, Сам, на осем.
Разкъсаните и сдъвкани восъчни тела бяха проснати между двете легла, с лица към пода. И двете фигури бяха облечени с остатъците от раирани пижамки, които скриваха само дупетата им.
— Да си вървим — каза мъжът с двете деца. — Това е безвкусно прикритие на вулгарно воайорство!
Жена му се усмихна извинително на Маги.
— И за това дванадесет долара! — изруга мъжът. — Вървете по дяволите!
Съпругата и децата го последваха и излязоха от стаята.
Една спретната жена с бяла блуза и къси панталони хвана момченцето си за лакътя.
— И ние си отиваме.
— Но…
— Няма какво да обсъждаме. Видяхме достатъчно.
— Искам още!
Тя го издърпа през вратата.
Когато си отидоха, Маги тихо се разсмя.
— Тръгнаха си, преди да сме стигнали до най-интересната част — каза тя.
Сред останалите от групата се разнесе нервен смях.
2
— Бяхме прекарали шестнайсет нощи в тази къща, преди да се появи Звярът — тя ги поведе по коридора, покрай столовете и покрай стълбището. — Съпругът ми, Джоузеф, изпитваше отвращение от стаите, в които се бяха случили убийствата. Това е една от причината да ги изоставим и да се настаним другаде. Синтия и Даяна не бяха толкова придирчиви. Те спяха в стаята на момчетата, където бяхме току-що.
Маги поведе групата през една врата вдясно, срещу спалнята на Лили. Дона потърси с поглед други восъчни тела по пода, но не видя нищо, въпреки че единият ъгъл и прозорецът бяха скрити зад четирикрилен параван от папиемаше.
— Джоузеф и аз спяхме тук. Беше през нощта на седми май 1931 година. Преди повече от четиридесет години, но всичко се е запечатало в главата ми. Същия ден валя много дъжд. Започна да спира едва след като се стъмни. Бяхме отворили прозорците. Чувах ръменето навън. Момичетата бяха дълбоко заспали в края на коридора, а малкият Теодор спеше в детската стая. Заспах спокойна, с усещането за сигурност. Но около полунощ ме събуди силен трясък от счупено стъкло. Шумът идваше от долния етаж. Джоузеф, който също го чу, стана много тихо и отиде на пръсти до скрина. Той винаги си държеше тук пистолета — отваряйки едно от горните чекмеджета, тя извади един 45-калибров „Колт“. — Този пистолет.
Звукът, който се чу, когато вдигна предпазителя, беше адски силен.
Стискайки бастуна под мишница, тя хвана здраво затвора на автоматичния пистолет и бързо го плъзна напред и назад, при което се чу шумното стържене на металните части. Палецът й внимателно свали ударника. Остави пистолета обратно в чекмеджето.
— Джоузеф взе пистолета и излезе от стаята. Когато чух стъпките му по стълбите, и аз се измъкнах от леглото. Възможно най-тихо тръгнах из коридора. Трябваше да стигна до децата си, нали разбирате.
Групата я последва в коридора.
— Стоях точно тук, на горната площадка на стълбището, когато чух изстрелите на долния етаж. Джоузеф нададе такъв писък, какъвто никога преди не бях чувала. Чувах шум от тътрещи се, а след това галопиращи крака. Стоях точно тук, замръзнала от страх, и слушах как стъпките се качват по стълбите. Исках да избягам и да отведа децата си на безопасно място, но страхът ме беше приковал здраво и не можех да мръдна. От тъмнината пред мене изникна звярът. Не видях как изглежда, но ходеше изправен като човек. Издаваше нещо като смях, а след това скочи върху мен и ме свали на пода. Разкъсваше ме с нокти и зъби. Опитах се да се съпротивлявам, но не можех да се боря с него. Готвех се да посрещна смъртта, когато малкият Теодор започна да плаче в детската стая, в края на коридора. Звярът слезе от мене и се втурна към детската стая. Колкото и да бях ранена, аз хукнах след него. Трябваше на всяка цена да спася бебето си.
Групата я последва до края на коридора. Маги спря пред една затворена врата.
— Тази врата беше отворена — каза тя и почука по нея с бастуна. — На светлината от нейните прозорци видях как бледоликият Звяр издърпа детето ми от люлката и се хвърли върху него. Разбрах, че не мога да помогна на моя малък Теодор. Наблюдавах какво става, изпълнена с ужас, когато някой ме дръпна за нощницата. Бяха Синтия и Даяна, целите в сълзи. Хванах ги за ръка и ги отведох тихо от вратата на детската стая.