После му показах лампата. Дадох му знак да се обърне, за да предпази очите си. След това я запалих и покрих с тъмносин похлупак, който бях направила през деня. Синята светлина не дразнеше чувствителните му очи и едновременно с това беше достатъчна за моите намерения.
Установих, докато го разглеждах, че той е наистина странно устроено същество. Несъмнено, някои от особеностите му обясняваха защо беше такъв чудесен любовник. Една от тях бе дългият, заострен език. Половият му орган безспорно беше най-изумителното и изключителното в него и очевидно той разпалваше както неговия, така и моя любовен плам. Не само, че размерът му беше смайващ, а очертанията и изпъкналости те необикновени, но отборът му не приличаше на нищо, което да съм виждала в познатите на мен създания. Той се затваряше като челюст, в която имаше език, който се подаваше пет сантиметра навън.“
— Глупости — каза Джуд. — Какво, по дяволите, се опитва да ни пробута тя?
— Като че ли пенис с уста — предположи Дона.
— Идеята не е толкова лоша, нали? — каза Джуд и се изсмя.
— Стига да няма зъби — каза Дона.
— За бога, каква ли част от текста са чисти измислици?
— Ти какво мислиш?
— Не знам. Много от това, което казва — ноктите, влажната кожа, реакцията към светлината — отговарят на онова, което видях.
— Ами пениса?
— Нищо не забелязах. Къщата беше тъмна. Едва виждах.
— Ще продължа. „Сигурна съм, че този отвор с език му даваше възможност не само да ме възбужда до краен предел, но също и да разпалва желанието му, като вкусва моите сокове.“
— Господи боже! — промърмори Джуд и поклати глава.
— „След като задоволих любопитството си по отношение на тялото му, той разгледа моето със същия интерес. След това и двамата се отдадохме на нов прилив от страст.
Когато свършихме, аз му предложих най-различни храни. Той изяде сиренето с голямо удоволствие. Наръфа кифлата и я захвърли. Едва подуши телешкото и отказа да го яде. Както по-късно научих, само суровото месо е по вкуса му, а това беше добре сварено. Излочи водата от една купа и след това седна на задните си крака, напълно сит.
Легнах по гръб и разтворих тялото си за него. Той изглеждаше объркан, защото беше свикнал да се сношава само по начина, познат на низшите същества. Все пак успях да го накарам да легне върху мен така, че да мога да виждам особената красота на лицето му и да чувствам хлъзгавата кожа върху гърдите си, докато ме обладаваше.
Когато свършихме, видях как се вмъкна в дупката зад кошовете. Пропълзях до отвора й. Ослушах се и го чух да се движи някъде из дълбините й. Не знаех как се нарича, затова го кръстих Ксанаду, на името на странната и екзотична земя, описана от г-н Колридж В недовършения му шедьовър10. Той си отиде, но знаех, че следващата нощ пак ще се върне.
Оттогава всяка нощ съм с Ксанаду. Слизам тихо в мазето, когато децата заспят. Утоляваме страстта си неколкократно, с плам, който не познава граници. Всяка сутрин, преди да съмне, Ксанаду се връща в дупката си. Не зная защо, нито пък къде отива той. Мисля, че е нощно създание, което прекарва деня в сън. Аз самата започнах да се превръщам в такова.
Дневната светлина ме сварва изтощена до мозъка на костите. Това не минава незабелязано от Сам и Ърл. Обясних им, че напоследък съня ми убягва.
В началото Глен Рос беше най-голямата ми грижа. Той веднага изрази тревога по отношение на моята отпадналост. Настоя да ме прегледа, да не би да имам някакво физическо страдание, но аз рязко му отказах. Той отстъпи и ми предписа приспивателно.
Всяка нощ еротичните желания на доктора стават все по-настойчиви, а това безумно ме плаши. Ласките му ме карат да потръпвам от отвращение. Целувките на Рос са ми противни. И все пак, щях да изтърпя тези мъчения и да му позволя всякакви волности, само за да разсея подозренията, ако не бяха явните следи, оставени по тялото ми от Ксанаду — натъртванията, драскотините и раните от ноктите, белезите от ухапване. Едва ли има място по тялото ми, от врата надолу, което да не е пострадало от страстната ни любов. Когато съм с децата и д-р Рос, винаги нося блуза с висока яка и дълги ръкави и пола до петите. Но и това понякога не е достатъчно прикритие. Веднъж трябваше да оправдая драскотините по лицето и ръцете си с някакъв измислен котарак, който се е разфучал, когато съм го вдигнала.
10
С. Т. Колридж (1772–1834), английски поет, романтик. Споменатото произведение е поемата «Кубла хан». — Б.пр.