— Отвори — каза Джуд.
Дона се изправи, а Джуд се прилепи на пода между двете легла.
Видя как отключи и отвори вратата. Санди стоеше в тъмното, изправена на пръсти, за да облекчи болката от дърпането на косата й. В очите й блестяха сълзи, а острието на дълъг нож беше опряно в гърлото й.
— Не се ли радваш, че ме виждаш? — попита мъжът и се разсмя.
Той бутна Санди пред себе си, към стаята, и затвори с крак вратата.
— Кажи на приятеля си да излезе — каза той.
— Няма никой.
— Не се занасяй. Кажи му да излезе или ще я заколя.
— Та тя ти е дъщеря, Рой!
— Тя е просто още един женски задник. Викни го.
— Джуд!
Джуд мушна пистолета под леглото и бавно се изправи, с протегнати напред ръце, за да му покаже, че са празни.
— Къде ти е пищова? — попита мъжът.
— Пищовът ли?
— Всички се правят на идиоти. Зарежи тоя скапан театър и кажи къде ти е пистолетът.
— Нямам пистолет.
— Нямаш ли? Твоето приятелче имаше.
— Кой?
— По дяволите.
— Ти кой си? — попита Джуд.
— Все едно. И двамата вдигнете ръце над главата и си сплетете пръстите.
— Дона, кой е този човек?
— Мъжът ми!
— Господи, защо не ми каза? Виж, приятел, аз дори не знаех, че е омъжена. Съжалявам. Много съжалявам. Ти си бесен, а моята съпруга ще ме убие. Нали няма да й кажеш. Защо не оставиш тоя нож, човече? Хлапето не е виновно. То нищо не разбра. Оставихме го с оня човек, на когото дадохме няколко долара, за да я наглежда, докато ние… нали разбираш, се забавлявахме.
— Идете до стената и двамата.
— Какво си намислил? Нали няма да… ей, та ние нищо не правихме! Аз дори не съм я докоснал. Вярно ли е, Дона?
Тя кимна с глава.
— Видя ли?
— Обърнете се към стената.
— О, Господи!
— Така е добре. Сега и двамата се опрете на нея. Точно така. Облегнете се. Тежестта ви да пада върху ръцете.
— О, мили Боже! — пошепна Джуд. — Той ще ни убие. Ще ни убие.
— Млъквай! — извика Рой. Накара Санди да легне на пода по корем. — Не мърдай, детенце, или ще изкормя майка ти.
— О, мили Боже! — извика Джуд.
— Затваряй си устата.
— Не съм я докосвал. Питай я. Дона, докоснах ли те?
— Млъкни! — каза Дона.
— Боже, всички са против мене!
— Той вече е убил двама души — каза Дона — и ние ще бъдем следващите, ако не млъкнеш.
— Убил ги е? — Джуд погледна през рамото си към мъжа с ножа, който се приближи към него. — Наистина ли си убил човек?
— Гледай в стената!
— Убил е сестра ми и мъжа й.
— Вярно ли е? — попита Джуд и пак го погледна.
Усмивката на мъжа му показа какво удоволствие е било това за него.
Джуд започна да се обръща и попита.
— А ти защо…?
— Не се обръщай!
Рой понечи да бутне Джуд към стената. Когато ръката му блъсна рамото на Джуд, той пресегна с лявата си ръка назад. Затисна ръката на Рой върху рамото си и се извъртя. Рой извика. Китката му изпука. Джуд продължи да се извива, натисна ръката на Рой към тила му и го блъсна с лице в стената. Със същото бързо движение Джуд заби коляното си в гръбнака на Рой. Ножът падна на земята. Рой се свлече по гръб, стенейки, а в очите му се четеше ужас.
— Заведи Санди в номер 12 — каза Джуд. — Виж какво е станало с Лари.
2
Когато излязоха отвън, Дона клекна и прегърна ридаещата си дъщеря.
— Направи ли ти нещо, скъпа?
Тя кимна.
— Какво ти направи?
— Ощипа ме тук — тя посочи лявата си гърда, която едва забележимо се надигаше под блузата. — И си мушна пръста отдолу.
— Наистина ли.
Тя кимна и подсмръкна.
— Но не те изнасили, нали?
— Каза, че ще го направи по-късно. Използва оная мръсна дума.
— Какво ти каза?
— Мръсната дума.
— На мен можеш да ми я кажеш.
— Каза, не по-късно… че по-късно ще ме е… така, че няма да мога да стоя на краката си. А после каза, че теб ще те е… А след това и двете ни ще изкорми.
— Копеле! — прошепна Дона. — Отвратително копеле — прегърна нежно Санди и я погали по главата. — Вече няма да може нищо да ни направи, нали така?
— Той умря ли?