— Не знам. Но повече няма да може да ни причинява зло. Джуд ще се погрижи за това — тя се изправи. — Окей, хайде да видим какво става с Лари.
— Лари е добре. Аз го завързах адски здраво.
— Ти ли го завърза?
— Нямаше как. Баща ми щеше да ме убие.
Те тръгнаха през паркинга.
— Казах на татко, че ако той убие Лари, аз ще започна да пищя. Той отвърна, че ще ме убие, ако го направя и аз му викнах, че не ми пука. Казах му, че ако остави Лари, ще направя всичко, което иска. Заповяда да се престоря, за да отвориш вратата.
— Той как накара Лари да отвори вратата?
— Престори се на полицай.
— Страхотно — промърмори Дона, като се чудеше как е възможно Лари да е толкова глупав.
Натисна дръжката на номер 12. Не беше заключена. Отвори вратата.
— Къде е?
— Във ваната. Беше идея на баща ми.
Намериха Лари легнал по очи в празната вана, а устата му беше запушена с риза. Ръцете му бяха вързани зад гърба и свързали с глезените на свитите му крака.
— Пипнахме го! — обяви Санди.
Лари отговори със сумтене.
Детето седна на ръба на ваната, наведе се и започна да разхлабва възлите. След няколко минути отвърза всичките. Лари се изправи на колене, отвърза ризата, омотана около лицето му, и извади чорапа от устата си.
— Ужасен човек — прошепна Лари. — Абсолютен дивак. Вие добре ли сте? Къде е Джаджмънт? Какво стана?
Дона му разказа всичко и обясни, че не знае дали Джуд е наранил тежко Рой.
— Трябва да идем и да разберем.
Прекосиха тъмния паркинг до номер 9 и завариха Джуд седнал на леглото. Рой лежеше по корем на пода между двете легла. Ръцете му бяха завързани зад гърба, а на главата нахлузена калъфка от възглавница, здраво закрепена с кожен колан около врата. Той не помръдваше.
— Виждам, че добре си се справил — каза Лари.
Санди погледна към баща си и силно стисна ръката на майка си. Дона седна до Джуд. Отместиха се, за да направят място на детето.
— Какво ще правим с тоя нещастник? — попита Лари и се отпусна царски на свободното легло.
— Никакъв нещастник не е той — каза Джуд. — Убил е сестрата на Дона. А също и зет й. Издевателствал е сексуално със Санди. Кой знае какво още им е причинил. За мен не е нещастник. За мен е звяр.
— Какво предлагаш да направим? — попита Лари.
— Да го заведем там, където му е мястото.
— В затвора ли? — попита Санди.
Дона усети, че я полазиха студени тръпки и каза:
— Не, миличко. Мисля, че Джуд няма това предвид.
Изведнъж Лари разбра. Поклати глава и прошепна:
— О, мили Боже!
Двадесет и трета глава
Дона запали двигателя на крайслера. До нея седеше Санди. Рой, все още с калъфката на главата и със завързани зад гърба ръце, седеше отзад между Джуд и Лари. Джуд беше опрял в гърдите му пистолета си. Лари държеше мачетето си така, че извитият му край се подпираше в тялото на Рой.
— Щом ни оставите — каза Джуд, — ще се върнете в мотела. След половин час елате, за да ни вземете. Ако ни няма отпред, не се мотайте около къщата. Тръгнете си и се връщайте на всеки петнайсет минути, докато ни видите. Някакви въпроси?
— Не може ли да паркирам някъде наблизо и да чакам? Мога да ви дам знак, ако някой дойде.
— Колата ще привлече нечие внимание.
— Те наистина ли ще влязат в „Къщата на Звяра“ — попита Санди, сякаш ставаше дума за шега, която само тя не беше разбрала.
— Мисля, че да.
— Ама те са луди.
— Наистина — съгласи се Лари. — Напълно си права.
— Не е нужно и ти да идваш — каза Джуд.
— Но аз искам. Както разбирам, ти се каниш да освободиш света от Звяра.
— Точно това ще направя.
— Добре. Тъй като аз финансирам тази операция, естествено е, че искам да видя как протича. Освен това, може да ти трябва помощ за нашия човек тук.
— И баща ми ли ще вземете с вас?
— Да — каза Джуд, но нищо не обясни.
— Защо?
— За да го накажем.
— И ще го дадете на Звяра?
— Точно така.
— Може ли и ние да идем? — попита тя Дона. — Искам да видя.
— Не, не можем.
— Защо?
— Опасно е.
— Ама Джуд и Лари…?
— Те са друга работа.
— Искам. Искам да видя как Звярът ще сграбчи татко в лапите си и ще го разкъса.