— Лари — каза тихо Джуд и се изправи.
— Убих го!
— Лари, свършихме си работата. Хайде да се махаме…
Зад гърба си Джуд чу свирепо ръмжене. Рязко се обърна. Светлината на фенера огря таванското стълбище. Вратата над тях беше отворена. Той насочи светлината към едрия, бял гръб на същество, което се спусна по стълбите.
Джуд натисна спусъка. Колтът гръмна и хвърли искри. Силен вой проряза слуха му. Звярът го сграбчи и го блъсна назад. Притисна го към пода на коридора. Джуд натисна дулото от едната страна на тялото му и стреля. Пак се разнесе вой. След това той усети, как туловището на звяра се отпуска върху него. Джуд се претърколи по корем, фенерът беше все още в лявата му ръка. Видя бялото същество да посяга към Лари, въпреки че от двете рани на гърба му бликаше кръв. Лари вдигна високо мачетето. Една ръка замахна, хвана го странично за лицето и раздра кожата му. Мачетето падна.
Джуд хвърли фенера и извади ножа, който беше взел от Рой. Тръгна напред. В тъмнината видя как неясната фигура на звяра се обърна и стисна здраво Лари. Джуд се засили. Когато кракът му прелетя над празното пространство, осъзна, че скача от стълбището. Хвърли ножа и се претърколи в тъмнината.
4
Дона чу ужасена приглушените викове и изстрели, които идваха от къщата. Погледна към Санди. Детето стоеше като омагьосано, с широко отворена уста. Когато чу шум на счупено стъкло, Дона премести поглед към къщата, точно навреме, за да види, че от един от прозорците в спалнята на Маги се посипа стъкло. Човешко тяло изскочи през него с главата напред.
Не, не беше човешко тяло. Това беше восъчната фигура на Лари Мейуд.
Но тя викаше!?
Лунната светлина освети бялата коса на падащия човек. Още едно тяло се прекатури през прозореца. Видя го как се завъртя, краката и ръцете му бяха в скована поза. Разбра, че тялото е от восък. Когато се чу глухо тупване, викът на Лари секна.
Без да каже нищо, Дона отвори ниската дървена врата, дръпна след себе си Санди и тръгна към колата.
— Влизай! Влизай Вътре!
— Но мамо!
— Бързо!
Санди влезе в колата, Дона отиде бързо до багажника. Отвори го и се наведе над него. Извади и разопакова една газова горелка. Мушна я в задния си джоб. След това отвори кожения калъф и измъкна пушката на Джуд. Затвори капака на багажника. Дръпна затвора, на пушката и видя как един дълъг, заострен куршум влезе в цевта. Отпусна затвора и изтича към прозореца на Санди.
— Не отключвай вратите и не смъквай прозорците, докато се върна!
Момичето я погледна така, сякаш мислите й бяха в съвсем друга посока, но заключи вратата и започна да вдига прозореца.
Дона се затича към будката за билети.
5
Джуд се беше проснал по средата на стълбите и се държеше за една от пръчките на перилата, когато чу шума на счупено стъкло и викът на Лари. Започна да се качва по стълбата. Горе, над него, се появи бялото чудовище. То скочи. Джуд успя да стреля в упор, преди ноктите му да го одерат и изтръгнат пистолета. С вик на предсмъртна болка съществото се шмугна покрай Джуд. Слезе по стълбите, залитайки. Джуд се надвеси над парапета и видя как бледият му силует се затътри към кухнята.
Джуд бързо се изкачи до върха на стълбите. Там опипа с ръце пода около тялото на Рой и първия звяр. Откри фенера си. Включи го. На светлината видя мачетето на Лари. Изтича по коридора до спалнята на Маги. Светлината на фенера освети счупения прозорец над преобърнатия параван от папиемаше. След това фенерът освети обезглавено тяло. Джуд се наведе над него и осъзна, че това е само восъчната фигура на Том Багли, приятелят на Лари от детството.
Джуд изтича до прозореца и погледна надолу. На земята видя две проснати тела. Някаква жена беше застанала на колене до едното.
Дона.
— Жив ли е?
Дона вдигна лице нагоре.
— Джуд, добре ли си?
— Да — излъга той. — Лари жив ли е?
— Не знам.
— За бога, извикай помощ! Извикай лекар. Линейка.
— Слизаш ли вече?
— Ще проследя Звяра.
— Недей!
— Помогни на Лари.
Той се дръпна от прозореца, прекоси стаята и отиде до скрина. Мушна мачетето под колана си и дръпна най-горното чекмедже. Автоматичният колт на починалия съпруг на Маги беше точно там, където тя беше показала. Освободи празния пълнител. Измъкна от джоба си по-голяма пачка, с двадесет патрона, и я мушна в пистолета. Той щракна на място. Зареди го и изтича от стаята.