Д-р Богомил Верилов
математик
Призракът стои на брега на езерото с изгубен в далечината поглед.
Той не вижда младия човек и момичето в бялата дреха, които идат към него.
Нито пък младият човек и момичето забелязват рицаря на забравената легенда.
Те говорят високо и се смеят.
Момичето в бялата дреха минава през призрака и го изгаря с уханието на своя замайващ парфюм.
Призракът решава да се самоубие.
Призракът се хвърля в езерото.
В това време доктор Богомил Верилов стои в рамката на южния прозорец и вижда един сребърен лъч, който разсича езерните води и угасва.
Докторът се доближава до масата си и пише:
„С каква скорост се движи светлината в тръбата R, ако по тая тръба протича течност със скорост v?
От опита на Физо имаме
W = w + v(1 — 1/n^2)
Значи…“
През есента доктор Богомил Верилов замина нанякъде, като отнесе в куфарите си ръкописа на едно бележито съчинение върху Айнщайновата теория за относителността.
Такъв е краят на разказа за къщата при последния фенер, чийто призрак живее може би и днес още в някое по-щастливо, четвърто измерение.