Ру се изкатери и седна до него.
— Оо, Тигре — каза задъхано той, — на самия връх ли сме?
— Не — каза Тигъра.
— А ще се качим ли на върха?
— Не — каза Тигъра.
— О! — каза Ру тъжно и после продължи с надежда: — Ама това сега беше чудесно, когато каза, че уж падаме — „бум!“ — надолу, а пък не паднахме. Ще го повторим ли?
— Не — каза Тигъра.
Ру замлъкна. След малко попита:
— Ще изядем ли нашите сандвичи, Тигре?
Тигъра каза:
— Да, къде са те?
— Ами долу, под дървото.
— Не мисля, че ще е добре да ги изядем сега!
И те не ядоха.
Полека-лека Пух и Прасчо наближаваха. Пух с напевен глас убеждаваше Прасчо, че все едно е дали е, или пък не е вече станал по-дебел, щом не е дебел. А Прасчо си мислеше кога ли, след колко време жълъдите по неговия дъб ще узреят…
— Гледай, Пух! — внезапно квикна Прасчо. — На най-високата Еличка има нещо!
— Вярно! — каза Пух, който беше вдигнал удивен глава. — Има някакво Животно!
Прасчо хвана лапата на Пух, да не би да се уплаши.
— Не е ли Едно от Най-Свирепите Животни? — квикна задъхан той, като гледаше на другата страна.
Пух кимна.
— Това е Ягулар — каза той.
— Какво правят Ягуларите? — попита Прасчо с надежда, че нищо не правят.
— Те се крият между клоните на дърветата и се стоварват върху теб, когато минеш отдолу — каза Пух. — Кристофър Робин ми е разказвал.
— Може би е по-добре да не минаваме отдолу, Пух, защото, като се стовари върху нас, той може да се нарани.
— Те не се нараняват — каза Пух. — Те са толкова опитни…
Прасчо почувства, че да стоиш под Толкова Опитен Ягулар, ще бъде Грешка, и тъкмо се канеше да се върне бързо за нещо, което беше забравил у дома си, когато Ягулара им извика:
— Помощ! Помощ!
— Ягулара прави винаги така — каза Пух. — Той вика „Помощ! Помощ!“ и когато погледнеш нагоре, той се стоварва върху теб!
— Аз гледам надолу! — извика силно Прасчо, за да не би Ягулара да направи случайно грешка.
Някой, който седеше на клона, много близо до Ягулара, го чу и изписка:
— Пух и Прасчо! Пух и Прасчо!
Прасчо изведнъж почувства, че денят е много по-прекрасен, отколкото му се струваше досега. Топъл и Слънчев…
— Пух! — извика той. — Мисля, че това са Тигъра и Ру!
— Вярно — каза Пух, — пък аз смятах, че това са един Ягулар и още един Ягулар.
— Здрасти, Ру! — извика Прасчо. — Какво правиш?
— Не можем да слезем! Не можем да слезем! — извика Ру. — Колко смешно! А, Пух! Не е ли смешно! Тигъра и аз живеем на дърво като Бухала и ще останем тук завинаги, завинаги! Оттук мога да виждам чак къщата на Прасчо! Прасчо, аз мога да виждам твоята къща оттук! Нали сме нависоко? Толкова нависоко ли е домът на Бухала?
— Как се качи дотам, Ру? — извика Прасчо.
— На гърба на Тигъра. Но Тигрите не могат да слизат, защото опашките им пречат — могат само да се качват, а Тигъра забравил това, когато започнахме да се катерим, и чак сега си спомни. Затова ние ще останем тук завинаги, завинаги, освен ако се качим по-нагоре. Какво каза, Тигре? О, Тигъра каза, че ако се качим още по-нагоре, няма да можем да виждаме така добре къщичката на Прасчо, и затова оставаме тук!
— Прасчо — важно каза Пух, като чу всичко това, — какво да правим? — И той започна да яде сандвичите на Тигъра.
— Бодливи ли са? — попита Прасчо разтревожен.
Пух кимна.
— Не можеш ли да се покатериш при тях?
— Бих могъл, Прасчо. Даже бих могъл да сваля Ру на гърба си, но Тигъра не бих могъл. Затова трябва да измислим нещо друго!
Дълбоко замислен, Пух започна да яде и сандвичите на Ру. Дали щеше да измисли нещо, преди да дояде и последния сандвич — не се знае, но тъкмо беше захапал предпоследния, из папратта се чу шумолене и Кристофър Робин с Ийори, които безцелно се скитаха наоколо, се появиха.
— Не бих се изненадал, ако утре падне хубава градушка — говореше Ийори — или снежна виелица и какво ли не още! Няма Значение, че днес времето е хубаво. Няма никаква гаранц… как се казваше… Е добре, няма я! Това днес е само малка част от времето…
— Тук е Пух! — възкликна Кристофър Робин, който не се интересуваше много какво ще бъде времето утре, щом днес е хубаво. — Здравей, Пух!
— Това е Кристофър Робин — каза Прасчо на Пух. — Той знае какво да направим!
И забързаха да го пресрещнат.