— О, Кристофър Робин… — започна Пух.
— И Ийори! — каза Ийори.
— Тигъра и Ру са горе, на Шестте Елички, и не могат да слязат, и…
— … И аз тъкмо казвах — прекъсна го Прасчо, — че ако Кристофър Робин…
— И Ийори!
— … че ако сте тук, ще можем да измислим какво да направим.
Кристофър погледна нагоре към Тигъра и Ру и започна да мисли.
— Мисля — каза Прасчо много сериозно, — че ако Ийори застане под дървото, а Пух се качи на гърба му и аз стъпя, на раменете на Пух…
— … И гърбът на Ийори внезапно се счупи, ще падне голям смях. Ха, ха! Забавно и без много шум — каза Ийори, — но и без резултат!
— Добре — смирено каза Прасчо. — Само исках…
— Нима ще ти се счупи гърбът, Ийори? — попита Пух много изненадан.
— Това е интересно, Пух! Не можеш да бъдеш напълно сигурен, докато не се счупи!
Пух каза: „О!“ — и всички започнаха пак да мислят.
— Дойде ми една идея! — внезапно извика Кристофър Робин.
— Слушай сега, Прасчо — каза Ийори, — ако искаш да разбереш какво ще се опитаме да направим.
— Ще си сваля якето — продължи Кристофър Робин. — Всеки от нас ще опне по един край и тогава Ру и Тигъра ще могат да скочат в него леко и смело, без да се наранят…
— Да свалиш Тигър долу — каза Ийори, — и никой да не се нарани! Запазете тези две идеи в главата си, Прасчо, и всичко ще бъде в ред!
Но Прасчо не го слушаше, той беше в трескаво очакване да види отново сините тиранти на Кристофър Робин. Беше ги видял само веднъж, когато беше по-малък, и толкова се развълнува от тях тогава, че се наложи да си легне половин час по-рано. И от този ден все не беше уверен наистина ли са толкова сини и така обтегнати. И сега, щом Кристофър Робин си свали якето и те бяха пак там, Прасчо отново се почувства приятелски настроен към Ийори, хвана до него един край на якето, опъна го и весело му се усмихна. А Ийори си измърмори: „Не съм казал, че няма да се случи Инцидент сега — имайте го предвид! Смешно нещо са Инцидентите: никога не се случват, преди да се случат!“
Когато Ру разбра какво му предстои да прави, той изпадна в див възторг и извика с все сила: „Тигре, Тигре, ще скачаме! Гледай ме как ще скоча, Тигре! Моят скок ще бъде като летене. Тигрите могат ли така?“ И с ликуващ писък: „Идвам, Кристофър Робин“, Ру скочи точно в средата на опнатото яке. Но понеже беше полетял от толкова високо, с такава голяма скорост — той отскочи пак, почти дотам, откъдето беше скочил, и дълго време се чуваше:
— Оо! — и накрая. — Оо, чудесно!
— Скачай, Тигре! Много е лесно! — извика Ру.
Но Тигъра се държеше с две лапи за клона и си говореше: „Лесно е за Скачащи Животни като Кенгите, но съвсем друго е за Плуващи Животни като Тигрите.“ И той си представи как лежи по гръб в реката или плува от остров до остров и чувстваше, че това е истинският живот за Тигъра.
— Скачай! — извика Кристофър Робин. — Нищо няма да ти стане!
— Почакайте за момент — каза нервно Тигъра. — Парченце кора ми е влязло в окото! — И бавно пристъпи по клона.
— Скачай, лесно е! — пискаше Ру.
Неочаквано Тигъра разбра колко лесно е наистина.
— Оу! — изръмжа той, когато дървото прелетя край него.
— Внимавайте! — извика Кристофър Робин на другите… Чу се трясък, нещо се раздра — и всички се струпаха накуп върху земята!
Кристофър Робин, Пух и Прасчо първи се измъкнаха от купа, после вдигнаха Тигъра и под всички беше Ийори!
— О, Ийори! — извика Кристофър Робин. — Удари ли се? — И разтревожен започна да го изтупва от праха и да му помага да се изправи.
Дълго Ийори не каза нищо. После попита: „Тук ли е Тигъра?“
Тигъра беше тук и пак беше Готов на Всичко, както преди.
— Да — отговори Кристофър Робин, — Тигъра е тук.
— Добре, благодарете му от мое име — каза Ийори.
Глава пета,
в която Зайо има много претрупан ден и ние научаваме какво прави Кристофър Робин всяка сутрин
Днес щеше да бъде един претрупан ден за Зайо. Щом се събуди, той се почувства важен, като че ли всичко зависеше от него. Точно днес той трябваше да Организира Нещо или да Напише Съобщение, Подписано — Зайо, или да Разбере Какво Всеки Мисли по Това. Тази сутрин беше много подходяща да изтича до Пух и да каже:
— Много добре, тогава ще съобщя на Прасчо — а после да отиде при Прасчо и да каже: — Пух мисли, че… но може би е по-добре да видя първо Бухала!
Днес е водачески вид ден, когато всеки казва „Да, Зайо“ или „Не, Зайо“ и чака неговите разпореждания.
Той се измъкна от дома си, вдъхна от топлия пролетен утринен въздух и се чудеше откъде да започне. Къщата на Кенга беше най-близо и там беше Ру, който казваше „Да, Зайо“ и „Не, Зайо“ по-добре от всеки друг в Гората. Но тия дни там живееше и друго животно, един Тигър Бабаит. А това беше такъв вид Тигър, който винаги върви пред теб, когато ти искаш да му покажеш пътя занякъде, и обикновено се изгубва от погледа ти тъкмо когато стигнеш до мястото и гордо кажеш: „Ето че стигнахме!“