— Мисля, че пръчката ми се е закачила! — каза Ру. — Зайо, моята пръчка се е закачила! Прасчо, твоята пръчка закачила ли се е?
— Те винаги плуват по-бавно, отколкото ги очакваш — каза Зайо.
— Колко бавно ще плуват, как мислиш? — попита Ру.
— Виждам твоята, Прасчо! — неочаквано каза Пух.
— Моята е малко сивкава — каза Прасчо, като се страхуваше да се навежда повече, за да не падне.
— Точно такава ми се струва, че виждам. И идва откъм моята страна.
Зайо се наведе повече от всякога, за да търси своята, Ру се мушеше насам-нататък и викаше: „Идвай, пръчко! Пръчко, пръчко, пръчко!“ — а Прасчо беше много възбуден, защото само неговата се виждаше досега, значи той ще победи.
— Идва! — каза Пух.
— Сигурен ли си, че е моята? — изквича възбуден Прасчо.
— Да, защото е сива. Голяма, сива… Ето я, идва. Много… голяма… сива… О, не, не е тя, това е Ийори!
Наистина Ийори плуваше под тях.
— Ийори-и-и! — извикаха всички.
Много спокоен, много важен, с крака, вирнати във въздуха, Ийори се подаде изпод моста…
— Това е Ийори! — изписка Ру, ужасно възбуден.
— Така ли? — каза Ийори и подхванат от един малък въртоп, бавно се завъртя три пъти. — Пък аз се чудех…
— Не знаех, че и ти играеш — каза Ру.
— Не играя! — каза Ийори.
— Ийори, какво правиш там? — попита Зайо.
— Ще ви задам три гатанки, Зайо. Копая дупки в земята? Неправилно! Скачам по клоните на млад дъб? Неправилно! Чакам някой да ми помогне да изляза от водата? Правилно! Само му дайте време на Зайо — той непременно ще отговори.
— Но, Ийори — каза Пух печално, — какво може ние… исках да кажа, как ние ще… Как мислиш, ако…?
— Да — каза Ийори. — Едно от всичко това трябва да се направи. Благодаря ти, Пух!
— Той се върти и върти — каза Ру поразен.
— А защо не? — хладно попита Ийори.
— Аз също мога да плувам — гордо каза Ру.
— Но не и да се въртиш! — каза Ийори. — Така е много по-трудно. Днес нямах намерение да плувам — продължи той, като се въртеше бавно, — но веднъж попаднал вътре, реших да се упражнявам да правя леки кръгообразни движения отдясно наляво, или може би би трябвало да кажа — продължи той, след като попадна в друг въртоп — отляво надясно, както ми се вижда. Но това си е лично моя работа и на никой друг!
За момент настъпи тишина. Всички мислеха.
— Дойде ми една идея — каза Пух най-сетне, — но не съм сигурен дали е много добра.
— Аз също не съм сигурен — каза Ийори.
— Продължавай, Пух — каза Зайо, — нека я чуем!
— Е, добре! Ако всички хвърлим камъни и други неща от едната страна на Ийори, камъните ще правят вълни и вълните ще го изплискат на другата страна.
— Това е много добра идея — каза Зайо и Пух пак изглеждаше щастлив.
— Много! — каза Ийори. — Когато искам да бъда наплискан, Пух, аз ще те осведомя.
— Представете си, че го улучим по погрешка! — каза Прасчо разтревожен.
— Или си представете, че го улучите не по погрешка! — каза Ийори. — Обмисли всички възможности, Прасчо, преди да се успокоиш!
Но Пух вече беше взел най-големия камък, който можеше да носи, и се беше надвесил от моста, като го държеше в лапите си.
— Няма да го хвърлям, а ще го пусна, Ийори — обясни той. — И тогава няма да стане грешка — искам да кажа, че няма да те ударя. Можеш ли за момент да спреш да се въртиш, защото това ме смущава донякъде?
— Не! — каза Ийори. — Аз обичам да се въртя!
Зайо започна да чувства, че е време той да поеме командата.
— Сега, Пух — каза той, — когато кажа: „Сега!“, ти трябва да пуснеш камъка. Ийори, когато кажа: „Сега!“, Пух ще пусне камъка.
— Много ти благодаря, Зайо, но мисля, че аз трябва да знам…
— Готов ли си, Пух? Прасчо, освободи повече място за Пух! Дръпни се малко назад, Ру! Готови ли сте?
— Не! — каза Ийори.
— Сега! — изкомандва Зайо.
Пух пусна камъка. Чу се силен плясък и… Ийори изчезна…
Това беше тревожен момент за наблюдателите от моста. Те гледаха… и гледаха… Дори появяването на Прасчовата пръчка, малко по-напред от Зайовата, не ги зарадва толкова, колкото бихте очаквали. И тогава, точно когато Пух започваше да мисли, че е избрал погрешно камъка или погрешно реката, или погрешно деня за своята Идея, нещо сиво се подаде до брега… почна бавно да става по-голямо и по-голямо… и накрая — това беше Ийори, който излизаше по плиткото.
С викове те се втурнаха към реката и започнаха да го бутат и теглят… и скоро той стоеше между тях и отново на сухо!
— О, Ийори, ти си мокър! — каза Прасчо, като го опипваше.
Ийори се отърси и помоли някой да обясни на Прасчо какво става, когато за доста дълго време си бил в реката.