— Кое е по-топло?
— От другата страна на горичката, където е къщата на Ийори.
— Моята къща?! — възкликна Ийори. — Моята къща беше тук!
— Не! — твърдо каза Прасчо. — От другата страна на гората.
— Защото там е по-топло… — добави Пух.
— Но аз би трябвало да знам по-добре…
— Ела и виж! — каза простичко Прасчо и ги поведе.
— Не могат да бъдат две къщи толкова наблизо — подхвърли Пух.
Те минаха от другата страна на горичката, а там стоеше къщичката на Ийори — приветлива, чудесна!
— Ето я! — каза Прасчо.
— И вътре е така добре, както и отвън! — каза гордо Пух.
Ийори влезе вътре… и пак излезе:
— Невероятно! — каза той. — Това е моята къща, а аз я бях построил там, където ви показах одеве. Изглежда, че вятърът я е издухал тук. Издухал я е над гората и я е оставил тук! А тук е много добре. Наистина много по-добре!
— Много по-добре! — казаха Пух и Прасчо заедно.
— Това показва какво може да се направи, ако си развалиш малко спокойствието! — каза Ийори. — Виждаш ли, Пух? Виждаш ли, Прасчо? Първо Мозък и После — Тежък Труд! Погледнете! Така се строи къща! — гордо каза Ийори.
Те го оставиха вътре, а Кристофър Робин тръгна да закуси заедно с приятелите си Пух и Прасчо. По пътя те му разказаха за Страшната си Грешка. И когато той най-сетне престана да се смее, всички заедно пяха Песента за Снежното време през целия обратен път, като Прасчо, който все още не беше много сигурен в гласа си, пееше само „Тра̀-та-та-та̀м!“.
— Знам, че изглежда лесно — мислеше си Прасчо, — но не всеки може да го направи!
Глава втора,
в която Тигъра идва в Гората и закусва
Мечо Пух се събуди внезапно посред нощ и се ослуша. После стана от леглото, запали свещта и се запъти към долапа с меда — да провери дали някой не се опитва да влезе вътре, — но нямаше никого и той се върна обратно, изгаси свещта и си легна. Но пак чу шум.
— Ти ли си, Прасчо? — попита той.
Но не беше.
— Влез, Кристофър Робин! — каза той. Но Кристофър Робин не влезе.
— Разкажи ми го утре, Ийори! — каза сънливо Пух.
Но шумът продължаваше.
— Рърърърърър — казваше Този, Който беше, и Пух изведнъж разбра, че вече не му се спи.
— Какво може да е? — мислеше той. — Много гласове има в Гората, но този е различен от всички. Не е рев, не е мъркане, не е лаене, не е звуци, които издаваш, когато започваш да съчиняваш стихове. Това е някакъв звук, издаван от странно животно. И тези звуци то ги издава пред вратата ми! Ще го помоля да спре!
Той стана и отвори външната врата.
— Здравей! — каза Пух на тъмното, в случай че някой беше зад вратата.
— Здравей! — каза Този, Който беше.
— О! — каза Пух. — Здравей!
— Здравей!
— О, ето те и теб! — каза Пух. — Здравей!
— Здравей! — каза Странното Животно, като се чудеше докога ще продължава това.
Пух тъкмо се готвеше да каже за четвърти път „Здравей!“, когато се сети, че не бива, и вместо това каза:
— Кой си ти?
— Аз — каза гласът.
— О! — каза Пух. — Заповядайте вътре!
Този, Който беше, влезе и при светлината на свещта двамата се заоглеждаха.
— Аз съм Пух — каза Пух.
— Аз съм Тигър — каза Тигъра.
— О! — каза Пух, защото никога не беше виждал такова животно. — Знае ли Кристофър Робин за теб?
— Разбира се, знае! — каза Тигъра.
— Добре — каза Пух, — но сега е среднощ и това е хубаво време за сън. Утре сутринта ще закусим с мед. Тигрите обичат ли мед?
— Те обичат всичко! — весело каза Тигъра.
— Ако те обичат да спят на пода, аз ще си легна в леглото — каза Пух, — а утре ще правим разни неща. Лека нощ! — Той си легна в леглото и веднага заспа.
Когато сутринта се събуди, първото нещо, което видя, беше Тигъра — клекнал пред огледалото.
— Здравей! — каза Пух.
— Здравей! — каза Тигъра. — Намерих един също като мен. А мислех, че аз съм единственият тук!
Пух стана от леглото и започна да му обяснява какво е огледало, но тъкмо когато стигна до най-интересното място, Тигъра каза:
— Прощавай за момент, но нещо се катери по масата ти! — и с едно силно „рърърърърърър“ той подскочи, хвана края на покривката, смъкна я на пода, омота се три пъти в нея, изтъркаля се до другия край на стаята и след страшна борба си показа главата на бял свят и весело извика:
— Победих ли?
— Това е покривката ми за маса — каза Пух и започна да го отмотава.
— А аз се чудех какво е това — каза Тигъра.
— Слагаш я на масата и нареждаш неща върху нея…
— Тогава защо се опита да ме ухапе, когато не я гледах?
— Не вярвам да е искала — поклати глава Пух.