Като почака двайсетина минути на пътя, Мери Джейн забеляза, че Флора се качи в стаята си и угаси лампата. Две минути по-късно от къщата се измъкна някаква фигура и закрачи през снега към пътя. Мери Джейн позна Флора. Беше сигурна, че е тя.
Застанала до коня и шейната, тя проследи Флора, която прекоси пътя и се спусна по хълма към консервната работилница при езерото. Мери Джейн тръгна подире й в снега. Луната не се виждаше, но облаците бяха редки и бе достатъчно светло, за да не я изпуска от очи.
Когато стигна работилницата, Флора отвори вратата — беше отключена, — влезе и след няколко минути се върна, застана на прага и се загледа към езерото, сякаш очакваше някой да се зададе откъм леда.
Мери Джейн се скри зад едно дърво. По едно време някъде откъм езерото се изсвири и почти в същия миг Флора отвърна на сигнала. Мери Джейн чакаше. Знаеше, че по леда на езерото върви Дейв. Знаеше още, че идва насам, към работилницата.
Дейв излезе на брега и се качи по стъпалата на работилницата. С пристигането му Флора потъна вътре и Мери Джейн повече нищо не видя. За един миг се намери пред работилницата и предпазливо изкачи стъпалата. Вратата беше затворена, но не заключена. Отвори я лесно, без звук. Дейв и Флора бяха запалили свещта, закрепена на масата, дето белеха плодове. Светлината не беше особено силна и не всичко се виждаше, но тя лесно разпозна Дейв и момичето. Шепнеха си нещо в ъгъла зад казаните.
Мери Джейн тръшна вратата и посегна към въжето, което видя да виси зад вратата.
— Кой е там? — обади се уплашеният глас на Дейв.
Флора изпищя.
Мери Джейн се спусна към ъгъла. Шибна Дейв през лицето, Флора през краката.
— За бога, Мери Джейн — примоли се Дейв, като позна лицето й на светлината на свещта. — Моля ти се, Мери Джейн, не прави глупости!
— Значи до гуша ти е дошло да чакаш края на зимата, а? — развика се тя. — Неспокоен си бил поради зимата, а?
Тя го заудря с въжето по страните и раменете, но към Флора не посегна. Флора се улови за ръката на Дейв и се притисна до него. Като я видя, Мери Джейн още повече се разгневи. Дръпна се назад да удари момичето, но Дейв измъкна въжето от ръката й.
— Какво ти става, Мери Джейн? — извика той. — Да не съм те видял да посягаш към нея!
— Затваряй си устата, Дейв, ще й дам аз да се разбере! Додето е жива, няма да помисли женени мъже да закача.
Дейв хвана ръцете й. Щом я допря, Мери Джейн се отпусна и едва ли не падна на пода.
— Ако обещаеш, че няма да се срещате с Дейв, няма да те издам — обърна се тя към Флора. — Но ако не обещаеш, и двамата ще ви поведа и ще обадя на Максуел всичко — къде съм ви сварила, какво сте правили. А кажа ли, още утре ще изхвръкнеш от училището. А догодина, ако нямаш ум в главата, ела пак в същото училище.
— Обещавам — умолително каза Флора, — обещавам да не се срещаме повече. Само не казвайте на мистър Максуел, никому не казвайте!
— Добре, да си вървим — каза Мери Джейн. — Хайде!
Заизкачваха се по хълма към пътя. Дейв вървеше пръв, след него Мери Джейн, последна Флора. Щом стигнаха пътя, Флора изтича към къщата, без да се обърне.
— Да се прибираме, Дейв — подкани го Мери Джейн и го поведе към шейната. И двамата мълчаха. Пресякоха селото. При яхъра Дейв разпрегна коня, а Мери Джейн влезе в къщи.
Когато и той се прибра, Мери Джейн прелистваше алманаха. Дейв се направи, че му е все едно защо го е разтворила.
— Дейв — обади се Мери Джейн и му подаде книгата, разтворена на месец април, — в алманаха пише, че от 20-ти в северните краища на Нова Англия почвало голямото пролетно топене. Утре сме двайсети. Не знаеше ли това?
— Къде, къде пише? — нетърпеливо попита той, пое алманаха и го обърна тъй, че да не си тъмнее. — Наистина ли пише, че от утре почва пролетното топене?