Трофимов замислено поклати глава.
— Нали ви казах, валя доста силен дъжд. Сам виждате колко променливо е времето — и посочи небето. — Освен ако Малахов е загубил нещо в гората, тъй че наистина ще изпратим цял взвод войници да търсят…
— Може би жена му знае какво е носил със себе си? Обикновено с кого е ходел на лов? — Турецки буквално го засипваше с въпроси, и то съвсем съзнателно. — Изобщо често ли е ходел? Има ли тук постоянен егер1? Вас Малахов никога ли не ви е канил да го придружите?
— Аз съм кротък човек — спокойно реагира Трофимов, като продължаваше да кара с бясна скорост. — А останалото ще го изясним, наш пропуск е, не може да се отрече. Но сам знаете, в такива случаи нещата се вършат най-добре отдалече.
Прясно асфалтираното шосе беше доста тясно. Откъм морето бе ограничено с редки километрични камъни, зад които канавката бе опасно дълбока. Най-накрая пристигнаха.
— Действително тук е доста тясно за разминаване. Впрочем оная сутрин движението е било по-оживено. Младият състезател е успял да каже, че когато раненият изпълзял на пътя, едва не станала злополука.
— Къде е това място?
Трофимов посочи. Зад избуялите буренаци не се виждаше нищо. Гъстата и тъмна широколистна гора, започваща на десетина метра по-нататък, можеше да скрие всяка тайна.
— Да — кимна Турецки. — Сега разбирам вашия скептицизъм относно претърсването. В момента обаче нямаме друг избор. Има ли някаква карта на местността?
— Има — усмихна се Трофимов. Отчупи една клечка и без да се замисли дори за секунда, начерта карта. — Този път е околовръстен спрямо гората. Тук свършва широколистната и започва боровата — с чудесен въздух, препоръчвам ви го. А тук свършва боровата и започва вече пясъчна плитчина.
— Плитчина ли?
— Да, да. Тук има каскада от три езера. Фактически това е затворен басейн, който не е свързан с нищо, не изтича отникъде и никъде не се влива. Мисля, че Малахов ходеше там за риба. Защото тъдява може да се бият само яребици — доста е влажно и те гнездят по бреговете на езерата. Основният дивеч се среща по-нататък, след трийсетина километра, където околовръстният път се разделя и гората се разширява приблизително до седемдесет километра в диаметър, ако може така да се каже. Виж, там вече е същинска джунгла. Просто гъмжи от глигани. Малахов имаше доста мощна пушка — ловен „Мозберг“.
— А тя къде е сега?
— Била е на рамото му, когато е изпълзял.
— Хайде бе! — учуди се дори Грязнов, който си разтриваше челото от настъпилото главоболие.
— Жена му каза, че тоя „Мозберг“ му бил подарен още по съветско време от министъра на МВР Шчолоков за отлично организирания лов за московските големци.
— В какво състояние беше пушката?
— Беше стреляно не по-малко от десет пъти, съдейки по пачката патрони… Но… — Трофимов смутено млъкна.
— Доизкажете се.
— Цевта беше вече почистена. Тоест…
— Тоест, стреляно е по дивеч, а не по хора, нали така?
— Да. Но у него нямаше никакви ловни трофеи, дори яребици.
— Виждате ли, а вие твърдите, че нямало какво да се търси в гората — укорително пророни Турецки. — Животът е прекрасен и удивителен.
— Направо абсурдна ситуация — обясни чувствата си Трофимов, макар да бяха очебийни. — Ако неговите, тъй наречени, приятели, наистина са били ловци, може чисто и просто да са си присвоили плячката, в това отношение ловците са маниаци. Разбира се, ако е имало плячка. Но за риба Малахов ходеше винаги сам. Ако е идвал в тая част на гората, значи е ловил риба: за яребици не би си губил времето, това го потвърдиха всички.
— А носел ли е със себе си риболовни принадлежности?
— Държеше ги в колибата на егера.
— Значи все пак има егер?
— Само колиба, егер няма. Лично Малахов го вкара в затвора за бракониерство. Беше един дядка — биеше рибата с бомби.
— А къде са рибарските принадлежности?
— Не се знае, в колибата ги няма.
— С други думи, Малахов е пострелял дивеч с някого, сетне е дошъл на езерата да полови риба и накрая някой го е гръмнал? Могъл ли е да допълзи дотук от езерата?
— За можене — могъл е — почеса глава Трофимов. — Но откровено казано, се съмнявам, че изобщо е ходил на лов.
— Ами да — изкриви устни Турецки, — докато е ловял риба, са го нападнали и той е стрелял в самоотбрана. После убийците са решили, че е мъртъв, и са си отишли. След това умиращият Малахов е почистил пушката и е запълзял към шосето, така ли?