След малко на вратата се почука.
— Влизай…
В спалнята влезе снажна хубавица, чиято висока гръд напираше под кокетното синьо халатче.
— Пак ли ревматизмът, Осип Петрович? — съчувствено попита Алла.
— Изтормозих се, мамка му! Мехлемът донесе ли?
Младата жена сложи на нощното шкафче голяма пластмасова кутия с яркочервени йероглифи.
— Това пък какво е? — недоверчиво кимна към кутията Гибона.
— Пашка го донесе от Япония специално за вас. Било чудотворно лекарство.
— А-а — махна с ръка Гибона, — всички така казват.
Той отметна одеялото и Алла, като гребна мехлем от кутията, започна да разтрива възлестите му, изкривени от артрита крака. При гальовните и същевременно силни докосвания на женските ръце по тях се разля приятна топлина. Старецът с интерес наблюдаваше ритмичните движения на масажистката, гледаше едрите й гърди, които час по час надничаха от деколтето на халата, яките прасци и твърдите бутове, ясно очертаващи се под леката материя. Разбира се, усетила разсъбличащия поглед на шефа, Алла се извърна така, че да му е по-удобно да оглежда всичките й прелести.
Меките пръсти на хубавицата се промъкваха все по-нагоре и по-нагоре към слабините на Гибона и в един момент дори му се стори, че още мъничко и май ще може…
„Хайде, приятелю, давай, давай!“ — повтаряше си той като заклинание.
Младата жена го масажираше все по-бързо и чевръсто. Болките в ставите почти преминаха. Старецът се готвеше вече да посегне към горещата й гръд, но изведнъж се сети за предишните си напразни опити и разбра, че и този път ще стане така, тоест никак няма да стане.
„Все пак шейсет и осем години са множко“ — опита да се утеши Гибона.
Алла бегло го погледна. В очите й старият крадец прочете все същото съчувствие и дори жалост. Неочаквано го хвана срам заради гърчавото му тяло, обезкосмените крака, провисналата гъша кожа. В сравнение с мускулестите фигури на мъжете от охраната, с които Алла често се забавляваше в малката баня в дъното на двора, тялото на Гибона изглеждаше повече от жалко.
Обаче всеки един от неговите горили, дори нещо повече — всеки владивостокски бандит — на драго сърце би заменил бронзовите си мускули за повехналата плът на Гибона. И ето защо.
Цялата кожа на Гибона, от главата до петите, беше покрита с татуировки. Всяка присъда, или всеки курорт, казано на жаргона на подземния свят, му прибавяше нови „ордени и медали“. По татуировките можеше да се прочете цялата му биография, а тя беше богата и сложна.
Например полуизтритата на едната му ръка заветна фраза „Не ще забравя майчицата родна“. Непосредствено след войната седемнайсетгодишният Ося Турнов бе хванат да краде краставици в колхозната градина. Тогава времената бяха строги и той изгърмя с цели пет години в Карлаг — трудовия лагер. Много тъгуваше за вкъщи и за майка си при първия курорт. И точно затова увековечи тая тъга върху дясната си ръка. По-нагоре, на предмишницата, с главни букви пишеше „ГИБОНА“. Този прякор получи заради дългите си ръце, провиснали, кажи-речи, до коленете, прегърбените рамене и ниското изпъкнало чело. Сред всевъзможните русалки, разпятия и кинжали с увити около тях змии, се открояваше абревиатурата БАМ (Байкало-Амурска магистрала), с която Гибона бе особено горд — да оцелееш на „ударен строеж“ беше голямо постижение и малцина успяваха. Дори на ходилата си имаше надпис: „Жено измий — бабо изтрий“, който впрочем беше с чисто декларативен характер — нито жена, нито пък тъща бе имал някога Гибона. Всеки курорт беше отбелязан със специфична татуировка. А тъй като в зоната на курортите бе прекарал едва ли не половината си живот, цялото му тяло беше покрито с надписи и рисунки. На гърба му беше изрисуван многокуполен храм и всеки купол означаваше определен лагер.
Ала най-важното, обект на неговата гордост и на завистта на другите, се намираше на гърдите му. Там беше татуиран голям двуглав орел с разперени криле. Това беше знак за най-високо отличие в престъпния свят. Той посочваше, че носителят му е всепризнат бандитски бос.
Доста усилия трябваше да положи Гибона, преди да получи правото да си направи тази татуировка. Фактически за това отиде целият му живот. И сега с пълно право можеше да каже, че не го е пропилял напразно.
Но… Времето на никого не прощава. И въпреки всичко — въпреки парите, авторитета сред крайморските мафиоти, големите афери, които все така умело продължаваше да върти — въпреки всичко това дойде старостта. В момента пъшкаше под силните ръце на пищната Алла и не можеше да реши кой от двама им е в по-завидно положение — дали тя, простата готвачка, или той, шейсет и осем годишният всепризнат бос, чието общуване с жените се свеждаше в най-добрия случай до невинни ласки.