— Какво е това, Слава? — проговори Турецки, малко ободрен от задокеанските и тукашните успехи на Грязнов. — Отмъщение за смъртта на Менжега, като се вземе предвид начинът на убийството, или нещо друго? И кой от петимата съкилийници на Поляков е бил палачът? Нима през цялото време под носа ми е имало някакъв действащ агент от вражеския лагер?
— Натурално, прилича на подставено лице в килията на Поляков, как не се сетих да проверя. Но кой би могъл да предположи?
— Точно така, дявол да го вземе! Освен това нали самият Поляков ме помоли да не го затваряме в единична килия. Значи, първо: ти, Слава, започвай да действаш, днес ти върви. Гледай да изясниш кой от съкилийниците на Поляков е бил затворен там след него. И разнищвай нещата колкото се може по-скоро! Става, нали?
Без да губи време, Грязнов излезе от кабинета на своя приятел.
„Защо ме преследва толкова лош късмет? — размишляваше Турецки. — Непрекъснато губим всичките си свидетели. Ту Трофимов във вилата на братя Кирякови застрелва последния жив бандит. Ту… Впрочем, по-късно, когато лично пое разследването в Сочи, тоя стопроцентов оптимист много често губеше доброто си настроение. Добре, така. Трофимов е опитен професионалист, дори докато беше ранен, постоянно се намесваше в разпитите. По-нататък. Поляков стана някак по-затворен, когато Трофимов взе да го разпитва… Хм.
Някой стреля в стаята на Вела, смятайки, че тя не е успяла още да каже, че фирмата на мъжа й е била продадена на Батона. Кой може да е бил?
Ами Вела? Дали знае нещо за Трофимов?“
Потърси я по телефона, но Вела не отговаряше. Е, може и да е излязла, самоуспокояваше се Турецки. Москва предлага на гостите си какви ли не интересни занимания. Пък и можеше да е отишла на конференцията. Но каква роля може да играе Трофимов в убийството на Малахов? И на Герат Климов?
„Ако е забъркан, тогава наистина е обяснимо, че покушенията срещу Вела после спряха — продължаваше да разсъждава Турецки. — Трофимов първи узна, че тя вече е казала за Батона и с нищо повече не може да навреди. А отмъщението не е игричка, с която би се заел пресметлив професионалист като него… Ама не! Дявол знае какви глупости си мисля! Трофимов! Току-виж ми хрумнало, че дори Славка Грязнов може да е замесен! Впрочем той също беше около мен през цялото време…“
В кабинета нахълта Грязнов.
— Лоша работа, Саша, трудно ще се оправим. И петимата съкилийници на Поляков са били затворени след него. Тая работа ще ти отнеме няколко дни.
Той сложи пред Турецки един списък. Турецки въздъхна и бавно зачете на глас:
— Конапатиев С. А., Алейников К. Е., Усолцев П. О., Кварацхелия Г. А., Шибанов А. А., Горбунко П. К. А погледна ли, Слава, за какво точно са били задържани?
— Бегло — намръщено каза Грязнов. — Няма връзка с нашето дело. Кражби, грабеж, хулиганство, мошеничество — все рутинни неща.
— Мошеничество — машинално повтори Турецки. — Разбира се, за мошеничество е бил вкаран Кварацхелия. И аз мисля, че нашият човек е именно тоя грузинец.
— Той не е грузинец — коригира го Грязнов. — Кварацхелия е абхазко име.
— Абхазко ли? Сигурен ли си?
Почти цяла минута двамата слисано се гледаха.
— Трофимов… Беше здраво свързан с оня абхазец. Сам ми каза… — изхриптя Грязнов.
— Да. Трябва да го „приберем“ на Адлерската аерогара. — Турецки погледна часовника си. — Самолетът е още във въздуха.
— Натурално — оживи се Грязнов. — Започвай да организираш приземяването. И на самолета, и на Трофимов. А аз отивам да прибера Терапевта, защото всяко бавене е равносилно на смърт.
Грязнов извади по-голям късмет. Той и оперативната група бяха още на път към дома на Терапевта, когато Турецки научи, че Ту-154 благополучно се е приземил на Адлерската аерогара, но майор Трофимов изобщо не е пътувал с него.
А Грязнов благополучно стигна до Орехово-Борисово, където на втория етаж в петнайсететажния типов блок на Каширското шосе живееше Терапевта.
Двама спецназовци от Службата за борба с организираната престъпност се качиха на третия етаж, за да блокират евентуалното бягство през прозорците. Други двама „качулати“ останаха на първия етаж. Грязнов с още двама и спешно извикания водопроводчик се приготвиха да атакуват вратата. Всички спецназовци имаха вид на някакви извънземни пришълци.
За да придадат по-голяма достоверност на наводнението в апартамента на Терапевта, те започнаха методично да заливат банята през контролната шахта между етажите. Тая работа им отне не повече от десетина минути.