С Инга се запознаха съвсем случайно. И то точно по класическия начин. Рейн бързаше за лекции, а тя го попита как да стигне до Вана Тоомас. Беше му на път и те се заприказваха…
Тогава Рейн така и не отиде на лекции. До късно вечерта показваше на Инга старинната част на града, разхождаха се по тесните калдъръмени улички, отбиваха се в сутеренните кафенета. А после Инга го покани в хотела си. Пуснаха го във „Виру“ без проблеми, тъй като тя беше шведска гражданка. Нищо работа, десетина рубли в джоба на камериерката, за да не вдига шум по нощите. През останалите два дни до отпътуването на Инга те бяха неразделни. И повечето време прекараха в хотелската стая.
Когато Рейн се изми и преоблече, часовникът показваше вече пет и половина. До пристанището не беше далече, но той все пак взе такси.
В сградата на талинската морска гара цареше същата тревожна суматоха, както в Стокхолм. По пейките в чакалнята ридаеха близките на загиналите или на безследно изчезналите, напрегнато се взираха в морето с надежда първи да видят завръщането на катерите със спасителните екипи. Някои се опитваха да щурмуват кабинета на началника, за да научат последните новини. Други просто седяха мълчаливо, убити от мъка след неочаквано сполетялото ги нещастие… Естествено, тук нямаше такъв ред и организация, както в Швеция. Хората бяха оставени сами на себе си и с часове очакваха някаква информация. Администрацията дори не беше помислила да им осигури поне някаква храна.
В тази бъркотия Рейн получи нужните му сведения изненадващо бързо и без никакви пречки. За това спомогна фактът, че е „близък на загинали“. Улисаният в грижи началник на гарата дори не го попита защо му е този списък.
В компютърната разпечатка се оказаха имената само на петима души. Оставаше му да научи адресите им и да се опита незабелязано и тактично да разбере колкото се може повече за тези хора.
Рейн почти не се съмняваше, че убиецът трябва да е сред тях. Цяла нощ се въртя в леглото. Детективската работа му беше непозната. Опитваше се да си припомни методите, които използваха героите на Агата Кристи и Жорж Сименон, но те му се сториха неподходящи за случая. Например трудно можеше да си представи как наблюдава входа на някоя къща, прикрит зад вестник, или пък въоръжен с лупа, търси следи по някой перваз. Накрая реши да прибегне към изпитаните методи на своята професия и преди всичко „да постави диагнозата“. Очевидно в детективската практика именно това се нарича „събиране на улики“.
Първи в списъка, получен от диспечерската служба на пристанището, бяха съпружеската двойка Томас и Хилда Свенсен, шведи, ако се съди по фамилното име. Когато избра телефонния номер, записан срещу имената им, Рейн попадна на рецепцията на хотел „Виру“. Служителката от регистрацията с равнодушен глас му съобщи, че семейство Свенсен са заминали за Стокхолм със следващия ферибот, притежание на компанията-собственик на „Рената“. Очевидно те просто бяха закъснели и това им бе спасило живота.
„Ако Инга и мама се бяха забавили, например, ако бяха заседнали в асансьора или пък ако им се беше случило нещо друго — с горчивина си помисли Рейн, — сега те също щяха да са живи.“
Следваше името на някой си Емил Рюйде, четиридесет и пет годишен, търговец.
Рейн набра номера и чу женски глас.
„Вероятно жена му“ — реши той.
Каква беше изненадата му, когато тя каза, че съпругът й е заминал за Швеция, и то през онази нощ.
— Сигурна ли сте? — предпазливо попита Рейн.
— Разбира се. Вчера ми се обади от там.
— Емил много ми трябва. Бихте ли ми дали телефона му в Стокхолм?
— Не го знам. Обадете се във фирмата му, може би там го знаят. Но той трябва да се върне вдругиден със същия ферибот.
— С „Рената“? — попита слисаният Рейн.
— Разбира се. Емил винаги пътува с него…
„Ама че работа!“ — помисли си Рейн и се почеса по тила. Тя дори не знае, че фериботът потъна преди четири дни. А мъжът й си е жив и здрав. Значи й е казал, че заминава за Швеция, а всъщност е отишъл другаде, или (което е по-желателно) си е останал в Талин. Но тук има нещо подозрително. Още повече че е съвсем естествено търговец като него да кара със себе си стока, следователно естествено е и да има достъп до товарното отделение на „Рената“.