Пистолет!
Не се оказа толкова лесно, колкото си мислех. Всички сандъци бяха заключени. А катинарите им — толкова здрави, че както казваше Макаровна, сто години да се мъчиш, не можеш ги отвори. Катинарите може и да бяха здрави, ама пък сандъците бяха калпави. Една дъска се откова съвсем лесно. Е, май си разкървавих всички пръсти. Но го забелязах чак когато грабнах валтера в ръце.
Изскочих на двора и видях някаква суматоха при вратата, но нямах време да се заглеждам.
Навярно другояче щяха да се развият нещата, ако в къщата не бях налетял на Светка.
Тая глупачка тихо изписка и аз насочих към нея пистолета.
— Махай се опука! — просъсках й.
Защо го направих — не знам.
Този път извика силно. И аз чух, че писъците на Алла затихнаха изведнъж.
Блъснах Светка от пътя си и хукнах към мазето.
Абе идиот! Поне за секунда да се бях позадържал, тя ми сочеше нещо с очи, но нали като щур бях играл „Бум“ на компютъра и знаех, че най-важното е да лавираш. И да стреляш, да стреляш…
— Къде изчезна бе, хлапе, Принца се скъса да те търси…
Железнозъбият горила така ме стисна с една ръка за гърлото, че пред очите ми се завъртяха разноцветни кръгове. Беше ме причакал при вратата на мазето и сега ме убиваше. Спокойно, като ми разясняваше причините.
— Не е хубаво така, не бива — редеше ги като учител, притискайки ме с тялото си до стената, за да не ритам много. — Аз те учих, тренирах, държах се с тебе като приятел, а ти…
Добре, че за свое нещастие ми напомни как ме е учил да стрелям. Аз натиснах спусъка почти машинално.
Той някак слисано замълча, погледна ме с любопитство, пусна врата ми и изведнъж политна назад, при което тежко се блъсна във вратата на мазето. Едрото му тяло направо я изби.
Не, наистина ви казвам, глупава игра е тая „Бум“. Всичко там е много лесно, стреляш, стреляш и ги ликвидираш гадовете. А в живота…
С една дума, да убиеш човек съвсем не е компютърна игра. А е страхотен ужас!…
Не знам колко време съм стоял като пън, вперил очи в мъртвия железнозъб бияч. Ръцете и коленете ми трепереха, а отзад Светка пищеше, май че и аз крещях… Може би минута, може би час, а може и секунда…
Принца просто ме хвана за ръка и ме повлече към мазето.
— Остави го, да върви по дяволите — каза той, прекрачвайки през трупа. — Дай ми пистолета, синко. Дошъл си да ме убиеш, така ли?
— Да! — креснах пак.
— Ами добре, учи се — усмихна се той, обърна глава към тихо скимтящата Алка и спокойно стреля в главата й. Два пъти.
— Виждаш ли, съвсем лесно е. На, опитай.
Подаде ми валтера.
— Нали помниш какво съм ти казвал: искаш ли нещо, направи го сега и веднага.
Едва сега смътно си спомних, голям кретен съм, честно. По-рано все се чудех защо, когато ветераните разправяха за Афганистан, винаги се получаваше някаква каша: кой, къде и кога е стрелял, нищо не се разбираше. Сякаш че на война хората съвсем изглупяват. Тичат нанякъде, стрелят, а после нищо свястно не могат да обяснят.
Ето че и ние с Принца играехме на някаква глупашка игра. И то съвсем на сериозно, разбирате ли?
Направих крачка към него, за да взема пистолета, а той ме привлече към себе си и каза:
— Тихо, тихо, мойто момче, недей да плачеш…
В същия миг през вратата нахълтаха разни въоръжени мъже с бронирани жилетки.
— Не се приближавайте — каза им Принца.
И аз разбирам, че той наистина ще ме гръмне. И още разбирам, че дори ми се иска да го направи. Както би казал Макаровна: на, живях като грешник и умирам като грешник.
А пък един от мъжете, намръщен такъв, ме попита:
— Негов син ли си?
— Не, не съм му син — отговорих почти през сълзи.
И изведнъж се сетих, че Принца беше убил горката ми безпътна майчица и злобата ми към него се надигна като вулкан! Мръсник! Гадина! Червей!
— Стреляйте! — викнах им аз. — Убийте го!
И те стреляха.
Дори усетих, как пръста му на спусъка потрепна. Дори си представях как ударникът удря в капсулата и тя запалва барута в гилзата. Как барутът се издува на газовете и изтласква куршума с невероятна сила. Той се върти по цевта, все по-близо до главата ми, все по-близо…
Какво ли да си спомня от глупашкия ми живот? Какво трябва да си спомня в последния миг? Изобщо какъв смисъл е имало в него?
Фокус в ръкава