Неочаквано той сякаш оживя и бавно полегна на една страна. Изпод него излезе голям мехур, разпадащ се на хиляди малки мехурчета, устремени към повърхността…
Погребенията продължиха.
След подводната експедиция бяха открити още двайсет трупа.
Марченко се разпореди заедно със загиналите от „Рената“ да бъде погребан и шведският гражданин от естонски произход Рейн Мяяхе.
С една дума, тогава не можах да гушна букета, макар че вече се бях простил с тоя свят. И дори, ако щете ми вярвайте — за вас лъжа, за мене истина, — в последния момент ми се откри нещо важно за живота. Точно така — откри ми се. Помня, че дори чак ми спря дъхът, толкова да беше вярно това нещо и така да ми хареса…
Само че го забравих.
Отворих очи и видях, че над мене се беше навел оня намръщеният мъж. Сега вече беше усмихнат.
— Животът — ми каза той — е прекрасен и удивителен…
Пък може всъщност това да е била онази истина?…