Но още по-голяма изненада го очакваше, когато се обади във фирмата на Рюйде. Секретарката най-подробно го разпита кой е, какъв е, защо търси шефа й, при което Рейн, без да му мисли много-много, се представи за служител на „Прибалтика“, чиято собственост беше „Рената“. Накрая секретарката неочаквано го помоли да си остави телефона, като го увери, че Рюйде сам ще го потърси. Дори думичка не спомена за Стокхолм. Рейн се губеше в догадки и все повече се засилваше подозрението му, че именно Рюйде е човекът, когото търси.
След десетина минути телефонът в стаята му иззвъня.
— Господин Рюйде е готов да ви приеме в един часа на обяд. Запишете си адреса…
Значи все пак е в Талин. Рейн усети как го сви под лъжичката. Нима беше открил убиеца?
Офисът на Рюйде се намираше в наскоро построения небостъргач в центъра на града. Скоростният асансьор за няколко секунди качи Рейн на двайсет и шестия етаж и след малко младият мъж стигна до една врата, на която пишеше: „Рюйде и Ко. Експорт-импорт“.
До този миг Рейн дори не се беше замислял какво ще прави, когато открие виновника за катастрофата на „Рената“. Да го застреля направо в кабинета? Да го пречука в някой вход? Да го разобличи пред медиите? Всички тези варианти бяха неприемливи. Види се, най-разумно беше после да се обади в полицията. Но Рейн изобщо не беше сигурен, че в такъв случай престъпникът ще понесе заслуженото наказание. Още повече че съдейки по офиса, Рюйде бе достатъчно богат и следователно щеше да има пари за гаранцията, пък и за подкупи.
Размишленията му бяха прекъснати от секретарката, която отвори вратата на офиса.
— Кого търсите? — строго попита тя.
— Господин Рюйде, имам уговорена среща — малко неуверено отговори Рейн.
— Влезте, чака ви.
Рюйде се оказа съвсем различен от мъжа, когото Рейн си представяше. Зад огромното писалище седеше нисък възплешив дебеланко със събрани очи като на прасе. Кой знае защо, Рейн веднага го нарече за себе си „хамстер“. Може би заради издутите и провиснали бузи.
— С какво мога да ви услужа, господин Мяяхе? — сухо го попита Хамстера и му посочи стола за посетители.
Всъщност Рейн не знаеше какво и как да го попита, защото една непредпазлива дума можеше да провали цялата работа.
— Аз съм мениджър от „Прибалтика“, компанията, чиято собственост са фериботите до Стокхолм — започна той.
— Да, знам я — нетърпеливо го прекъсна Рюйде.
— Името ви е в списъка на пътниците на „Рената“ за курса от шести септември. — Рейн забеляза, че при споменаването на ферибота Хамстера нервно трепна, извърна поглед и взе да потропва по писалището с късите си дебели пръсти.
„Струва ми се, че е «горещо» — помисли си Рейн. — Нима веднага извадих такъв късмет?“
— Да — повтори Рюйде, — купих си билет за този рейс.
Рейн долови известно колебание в гласа му.
— Но за щастие не сте били на „Рената“ през онази нощ.
Рюйде само тъжно се усмихна.
— Ами знаете ли, обстоятелствата се промениха.
— Тъй като сте наш редовен клиент, „Прибалтика“ би могла да ви осигури място на друг ферибот.
— Не, благодаря ви.
— Добре, в такъв случай бихме могли да ви върнем заплатената сума за билета. Впрочем пазите ли го?
Рюйде още повече се изнерви.
— Нямам нужда от това.
— Всъщност — реши Рейн да опипа почвата на друго място — достатъчна е и компютърната регистрация. Ще ви върнем сумата за неизползвания билет чрез пощенски запис на домашния адрес. Бихте ли ми го казали, ако обичате?
— Аз ви моля да не го правите.
Рейн се престори на твърде изненадан.
— Но защо?
Зениците на Рюйде се свиха.
— Не съм длъжен да ви давам отчет за постъпките и мотивите си. Смятайте, че съм използвал билета.
— Това е невъзможно, господин Рюйде. Ние имаме много строга отчетност…
Рюйде извади портфейла си и измъкна отвътре стодоларова банкнота.
— Ето — подаде я на Рейн, — това е за да не пострада вашата отчетност.
Сега вече младият мъж беше сигурен, че Рюйде скрива нещо. И реши да премине към директна атака.
— Вижте какво, господин Рюйде, тази сутрин се обадих на жена ви. Тя е сигурна, че вие сте в Стокхолм. Дори не знае, че фериботът е потънал заедно с всички пътници. А вие сте тук цял и невредим. Нашата фирма провежда алтернативно разследване за причините на злополуката. И ако веднага не ми дадете обяснение защо не сте заминали за Стокхолм и криете това от жена си, ние ще бъдем принудени да ви включим в списъка на заподозрените.