Разбира се, наивно беше да си мисли, че ако действително е бил замесен в потопяването на ферибота, Хамстера веднага ще си го признае. Но Рейн нямаше друг изход и за негова изненада тази стратегия свърши работа.
Рюйде скочи от писалището и бързо закрачи из кабинета. После отново седна и се хвана с двете ръце за главата.
— Е, добре — възкликна той накрая. — Всичко ще ви кажа. Но при едно условие — жена ми не бива да узнае нищо.
— Да, разбира се.
— Господин Мяяхе, нали видяхте моята секретарка? Ако сте я загледали, то като мъж не може да не ме разберете. Чисто и просто исках да прекарам с нея няколко дни. А билетът за вашия ферибот ми трябваше само за заблуда. Нима можех да знам, че „Рената“ ще вземе да потъне? Пак добре, че жена ми гледа само сериалите по телевизията…
На излизане от офиса Рейн огледа секретарката на Рюйде. Наистина беше ефектна жена — с разкошна светла коса, огромни сиви очи, крака от сливиците…
Насочване
Нещо ги накара да хукнат нататък, макар че писъците не се повториха.
В двора на вилата имаше дървена маса, заобиколена с шест еднакво високи пъна. Огромно куче от неизвестна порода така се разлая и замята, че буквално щеше да скъса синджира.
Слава богу, не се наложи да разбиват масивната дъбова врата. Настоятелното им тропане най-сетне намери отклик и тя се отвори. На прага застана широкоплещест младеж с космати гърди. Очевидно току-що ставаше от сън. Погледът на сънените му очи спокойно издържа трескавата агресивност на Трофимов. Челото му бе пресечено от тънък белег, сякаш след операция от апандисит.
„По дяволите, какъв апандисит на челото — сепна се Турецки, — съвсем съм откачил. Всичко е от жегата.“
— Какво има? — попита младежът и вдигна ципа на якенцето си „Рибок“. Говореше с неопределен южен акцент.
— Искаме да разберем нещо — възбудено отвърна Трофимов, като бръкна в джоба си. — Какви са тия писъци? — и посочи служебната си карта.
— Писъци ли? Ние сме кротки хора и не крещим. Заповядайте — отдръпна се младежът и им направи път да влязат.
„При всички случаи си заслужава да разгледаме къщата — помисли си Турецки. — Отдавна не сме влизали в такива палати. Очевидно тук си палят камината с махагон.“
— Едно време — с въздишка произнесе Трофимов — имаше един чудесен закон за нетрудовите доходи. — И тръгна към съседната стая.
— Момент, момент — изпречи се младежът пред него. — Готов съм да ви предложа по чашка коняк, но не бива така да злоупотребявате с гостоприемството ми. Нима имате разрешение за обиск?
— А нима е притрябвало на някого? — възрази му Грязнов, който все пак не се отказваше да пийне коняк, когато видя, че младежът извади бутилка от барчето.
При отварянето на барчето вътре проблеснаха разноцветни светлини и засвири музика — фанфарното въведение и сватбеният марш на Менделсон. Със затварянето музиката пискливо затихна.
— Ако се наложи, мога на секундата да напиша заповед за арест и с това ще се реши въпросът — предложи Турецки и също показа картата си: — Главна прокуратура.
— Тогава не си губете времето със заповеди — каза домакинът. — Просто бързичко потърсете каквото там ви трябва и се махайте.
За миг Турецки изпита чувството, че младежът ще се нахвърли върху него.
— Кой пищеше тука? Къде е жената?
Младежът сви рамене и лапна наведнъж три дъвки „Орбит“. Естествено, без захар.
— Хайде, покажи ни къщата — подвикна му Трофимов. — Има ли още някой тука?
— По-големият ми брат.
— Колко трогателно е, когато двама братя си живеят заедно! — възкликна майорът с подигравателно умиление и тръгна към него. — Та какво, викаш, прави брато ти?
— Гледа видео.
— Къде?
— Горе, в южната стая.
Трофимов погледна Турецки. Писъците наистина се бяха чули откъм южната страна на къщата. Турецки мълчеше, явно предоставяйки инициативата на него.
— А той защо не слезе да ни отвори?
— Вижте, не ставайте нахални — възмути се младежът и дори тропна с крак. — В края на краищата вие се намесвате в личния ни живот!
— Ах ти, сополанко! — ревна Трофимов и го сграбчи за якето. — Нагледал си се на американски филми, а? — Предницата на якето изпука. — Може би ще пожелаеш да ти прочетем правата? Не щеш ли да ти извикаме и адвокат? Я по-живо отговаряй на началството, защо батенцето ти не слезе да отвори? — изненадващо за физиката си майорът така силно го разтърси, че думите просто сами изскочиха от устата на младежа: