— Глух е.
— Глух ли? Абе ти май ме взе за канарче, пале такова?
— Наистина е глух.
— И ням — предположи Грязнов, като широко се прозя с риск да глътне „палето“.
— Не, само глух — упорито повтори младежът.
— Хайде, води ни при него, и по-бързо!
Грязнов остана долу за всеки случай, а другите се качиха в южната стая.
Наистина точно там се намираше камината. А стаята беше буквално претъпкана с електроника от най-различен вид и не съвсем понятно предназначение. На широкия хлътнал диван лежеше млад небръснат мъж, който с явно удоволствие гледаше чиста порнография на един огромен екран, монтиран в библиотечната секция недалече от камината. На екрана трима негри изнасилваха тлъста бяла дебелана. Тя истерично виеше.
Трофимов плюна от досада. Наистина отвън тези звуци можеха да се възприемат за писъци от болка.
Младежът откровено злорадстваше. А мъжът на дивана дори не се обърна при влизането им. Ожесточено чешеше обраслите си с четина бузи и от време на време връщаше лентата при особено харесалите му сцени. Двамата младежи действително си приличаха по външност.
По стените бяха окачени ловни трофеи. Включително и глава на глиган.
— Я си покажи документите. С какво се занимавате?
— С търговия, естествено — сви рамене младежът и подаде паспорта си. — С какво могат да се прехранват сега честните хора? Търгуваме с всичко, което ни падне.
— И което лежи безстопанствено? На едро и дребно, нали? — кресна Трофимов.
— Нищо подобно, честен кръст — смирено отговори младежът.
Турецки отвори паспорта му. Освен всичко друго името му приличаше на българско — Киряков. Нали българи са строили Бургас. Там е гробището. Колите на шосето при гробището… По навик бе запомнил номерата на някои от тях.
Чу се телефонен звън.
И тогава Турецки периферно забеляза, че мъжът на дивана съвсем леко, едва доловимо трепна. Така, така, глух значи, а?
С плавно, котешко движение младежът извади мобифон от джоба си.
— Да, да — каза в слушалката. — Днес ще дойда, непременно. И от нас всичко най-най… Имам борч — обясни той на Трофимов, като прибра мобифона в джоба си. — Един приятел ми напомни. Е, ще разглеждате ли още нашия харем?
— Че как иначе. И недей много-много да дрънкаш, защото нямаш думата. — Трофимов беше ходил в другите две стаи. Беше надникнал и в избата. — Така, а какво има на тавана?
Младежът леко се смути. Тогава Трофимов без дори секунда колебание хукна по стъпалата нагоре. Младежът явно се обезпокои и понечи да тръгне след него.
— Я чакай, мой човек, не ме нервирай — хвана го за ръката Грязнов, който беше дошъл в стаята. — Чичкото и без теб ще си намери каквото му трябва.
— Ако чичкото можеше свястно да обясни какво точно търси, аз с удоволствие щях да му помогна.
Откъм тавана се чу някакъв шум и последваха ругатни.
— Мама му стара! — Трофимов слезе в стаята. — Оплесках се с някаква боя.
— Нали исках да ви предупредя — ехидно се обади младежът.
В единия ъгъл на антрето се въргаляше голям конопен чувал.
Върху него бе оставена начената ролка скоч. „Дори да има нещо в тая къща — помисли си Турецки, — няма да го открием така лесно.“
— Да тръгваме — каза той накрая и погледна младежа в краката: беше с маратонки, при това не на бос крак. Маратонките оставяха черни следи по паркета. „Как така сънен е успял да ги обуе, и тях, и чорапите, и при това да стъпи в нещо мръсно, без да е излизал от къщи? Да не би в камината?“
— Няма да ти се извиняваме, хитрецо, хич не се надявай — промърмори Трофимов. — Но ще те пипна за нещо и ще изгърмиш като бушон. Можеш да бъдеш сигурен, че ще те пипна — с удоволствие обеща той и злобно се изсмя. — Ама непременно ще те пипна, така да знаеш.
— Изглежда, Скотланд Ярд е нещо недоволен? Прав ви път. — И младежът силно затръшна вратата след тях.
— Засега никъде няма да ходим — хвана Турецки за ръката ядосания Трофимов, който тръгна към джипа. — Откарайте някъде колата, за да не се вижда. Оставаме тук да изчакаме, историята още не е приключила.