— В засада, натурално — одобри през прозявка Грязнов.
Но първо се наложи демонстративно да потеглят, все едно че си отиват, след което скриха джипа в гората.
Засадата устроиха в съседната вила. Стопаните й, възрастна съпружеска двойка, малко се постреснаха, като видяха документите им. По-точно притесни се стопанинът — невисок мъж с живо, изразително лице и побеляла буйна коса. Жена му, енергична дама с шорти, неодобрително поклати глава и отиде в кухнята да готви обяда.
Дремещият Грязнов провеждаше наблюдението през пердетата на кухненския прозорец.
В продължение на три часа никой не излезе от тухлената вила. Още от началото Трофимов беше доста изнервен и смяташе всичко за празно губене на време.
— Александър Борисович, може би ще обясните това наше безумно начинание все пак?
— С удоволствие. Нали виждате онова БМВ, паркирано до вилата? Видях номера му още при погребението на Малахов. Това достатъчно ли е? — с насмешка попита Турецки.
Трофимов чак се задави от изненада.
— Дявол да го вземе! Винаги съм казвал, че в тая наша бъркотия ни трябва свежо око. Тук и дяволът не може да се оправи. Ще чакаме, разбира се, дума да не става! Но мога да извикам още хора.
— Мисля, че няма нужда. Не е изключено да търся под вола теле.
Стопанинът на тяхното убежище нищо не можа да отговори на въпроса какво знае за младите си съседи. Каза, че идва рядко не само във вилата, но и в града, защото повечето време пътува по концерти.
Сетил се за нещо, Трофимов го позагледа в лицето:
— Май че сте диригент във филхармонията, нали?
Домакинът комично размаха ръцете си, в които държеше нож и вилица.
— А тя е втора цигулка — кимна той към съпругата си, която шеташе край печката. И като понижи глас, тихо добави: — Изумителна жена с един-единствен недостатък: дори насън бълнува за тия дяволски сериали.
— В подобни случаи Круз не действа така — поклати глава втората цигулка и с пренебрежение изгледа следователите. — Например, когато последния път той и Пърл скроиха капан на Елена…
— Скъпа, та те са сериозни хора — умолително я прекъсна диригентът. — Не гледат „Санта Барбара“ и просто няма да те разберат! Знаете ли, мога да ви уредя наблюдателен пункт на чист въздух. Тука си имаме една чудесна пристройчица… Елате, ако обичате. — И поведе Грязнов със себе си.
Към нея се излизаше от съседната стая, но малко кухненско прозорче даваше възможност на останалите да виждат Грязнов, който се разположи в един люлеещ се стол. Пристройката представляваше дървена беседка, долепена до къщата и цялата обвита в бръшлян, а вместо покрив отгоре се простираше голяма лозница.
— Слава, какво става там? — нетърпеливо попита Турецки, като отиде до вратата на съседната стая.
— Пекат си шишчета в градината — след известна пауза отговори Грязнов. — Чакай! Появило се е ново действащо лице. Май че по-рано го нямаше. Значи все пак не сме огледали всички помещения.
Турецки предпазливо надникна. Видя едър младеж, висок почти два метра, който въртеше шишовете, раздухваше жаравата и пръскаше месото с вино. Миризмата на скара стана така осезателна, че му се доядоха шишчета.
— Я кажи, Саша, за какво НЛО се разправяхте одеве в колата? Още на идване? — сети се Грязнов и широко се прозя.
— НЛО! — засмя се Трофимов. — Браво бе!
— НЛП — поправи го Турецки и поясни: — Невролингвистично програмиране… Ти нали продължаваш там наблюдението? Та това е метод на лечение. Занимава се не с причината на заболяването, а с характерното поведение на болния. Представлява особена терапия, и то с нефройдистки средства. Между другото сега на Запад Фройд и Фром изобщо не са така популярни, както сме свикнали да мислим. Американецът Ричард Бендлер така изкусно лекува своите пациенти, че дори ФБР се е заинтересувало от тоя метод. Не е трудно да се отгатне защо — както излиза, при идеално моделирана ситуация чрез него може да се измъкнат всички сведения от даден човек. Преди три години извадих голям късмет, нали помниш, че бях в Щатите? Ходих в Лос Анджелис и там попаднах в школата на Бендлер. Той провеждаше своето НЛП на три етапа: чрез „синхронизация“ към „насочване“…
— Към посочване ли?
— Не „посочване“, глупчо, а към „насочване“ и „закотвяне“.
— Хайде бе, и после…
— Какво представлява „синхронизацията“? Лекарят се синхронизира с болния, нали разбираш? Ами, да речем, ти кихаш и аз веднага кихам. Поне на думи изглежда много лесно. Но в действителност е доста труден процес, при който лекарят изцяло се нагажда към всички видими усещания на болния. Трябва да ти кажа, че това изисква виртуозна техника, защото Бендлер не лекува хрема. Веднъж, изцяло имитирайки поведението на пациента си, той е мълчал с него в продължение на пет часа.