— Гледай ти, чудо невиждано!
— Да, за нас това бе именно така. И, представи си, когато накрая Бендлер, без да каже нито дума, изведнъж рязко е променил дишането си, болният е направил същото! Външно е станало съвсем спонтанно, но фактически е било в резултат на чувствения контакт, възникнал след една старателна подготовка. По-точно това се нарича „рапорт“…
— Доста хитро.
— Рапорт е армейско понятие, нали така? То говори за наличието на известна субординация, подчинение, тоест за ситуация, когато някой на някого нещо докладва. И забележи — докладва изключително по своя воля, но същевременно го прави, защото така трябва. И тогава се развива вторият етап — „насочването“… Как е при тебе, чисто ли е?
— Чисто, чисто… Та с други думи казано, излиза, че болният и лекарят, или там заловеният шпионин и следователят, най-приятелски си споделят проблемите? — ехидно се осведоми Грязнов.
— Не е задължително. Същественото тук не е в някакви конкретни думи. А именно в чувствения контакт. И накрая идва третият етап — „закотвянето“. Всъщност то не е отделен етап, защото не с възможно да се проследи точно неговото начало. „Закотвянето“ е част от „насочването“. Когато лекарят, „спечелил доверието“, се превръща в мним болен, той се опитва да изведе истинския болен към здравословно състояние чрез твърде силен чувствен, словесен или визуален образ…
— Всичко това е някаква галиматия и, натурално, аз вече нищо не разбирам. — За пореден път Грязнов широко се прозя и показа равните си бели зъби.
— А „закотвянето“ е хем най-сложната, хем най-простата процедура в лечението. При него този ярък образ се въвежда в съзнанието на болния, тоест сякаш се закотвя там, закрепва се през определени интервали от време.
— Ъхъ, нещо като припев. И как всъщност трябва да изглежда една такава котва?
— Тук сходството с припева е само в повторението — възрази Турецки. — А „котвата“ има прекалено силно физиологично влияние. Как може да изглежда ли? Това зависи от конкретната задача. Било за лечение, било за разпит на шпионин, както се изрази, или пък за нещо друго. Има неограничени възможности за творчество. И от качеството и оригиналността на „котвата“ зависи общият успех. Колкото по-добре владееш „котвената“ техника, толкова по-добре ще владееш волята на обекта.
— Значи се получава психотронно оръжие? — промърмори Грязнов, отмятайки глава върху облегалката на стола.
Трофимов скептично се усмихваше.
— Сам решавай какво представлява — отговори Турецки. — Едно ще ти кажа, Слава, това не е пистолет, чийто спусък може да натисне и едно дете, при което винаги си сигурен, че куршумът неминуемо ще излети. Дори да знаеш всички правила на играта, при НЛП се изисква сериозна подготовка и голяма практика. И въпреки това нямаш гаранция за успех.
— Май ще трябва да го сменя — неохотно предложи Трофимов.
Буреносните облаци просветнаха и забоботиха гръмотевици.
В този миг откъм тухлената вила се чу яростен кучешки лай. Без дори думичка да разменят, Турецки и Трофимов веднага хукнаха навън.
Денят на дърваря
— Е, Осколков, вие лично имате ли някакви версии за случилото се?
Капитан Журавльов се опитваше да си придаде строг вид — все пак провеждаше разпит на свидетел. Но излизаше някак глупаво, защото познаваше Петя още от дете. Преди тридесет години по комсомолско поръчение бе дошъл заедно с баща си в застрояващото се градче в тайгата.
— Ех, чичо Саша, кви ли предположения мога да имам аз…
— Колко пъти съм ти казвал, че когато съм на служба, трябва да ме наричаш „другарю капитан“?
— Ми нали другите отдавна ги няма. Господин капитан!
— Няма значение. Всичко трябва да е по установения ред, по устав.
Журавльов беше нервен: пристигналата от Москва следствена бригада енергично се бе заела да открие причините за изчезването на вертолета и той се притесняваше, че столичните следователи ще вземат да си пъхат носовете и в други дела — неразкрити или прекратени, — без да спазват задължителните процесуални норми. А при него имаше доста такива случаи.