Поредният куршум се заби в дървото, само на пет сантиметра от главата на Турецки. Е, и тоя път му се размина. А Слава блажено си нанка. Просто да се побъркаш!
Трофимов хукна на зигзаг към другата страна на къщата.
„Ако успее, бандитите ще се озоват под кръстосан обстрел“ — помисли си Турецки.
Но и бандитите бяха разбрали маневрата и единият от тях се измести наляво, като непрекъснато стреляше с два пистолета едновременно. А друг скочи в колата и трескаво завъртя ключа да запали.
Турецки се прицели в гумите. Но те попадаха в мъртва зона и можеха да бъдат улучени само ако куршумите летяха под ъгъл… Тогава той сложи в марголина нов пълнител и взе да стреля към мястото, където се предполагаше, че се намира резервоарът. Дявол го знае къде му е мястото и от коя страна се намира при тия коли… Междувременно беемвето бе запалило и се опитваше да излезе на пътя. Но петият изстрел на Турецки най-сетне попадна в целта. След две секунди колата пламна. Бандитът стремглаво изскочи от нея, и то съвсем навреме, защото тя избухна, при което се заби в оградата от взривната вълна.
— Ей, момчета! — закрещя Трофимов, силейки се да надвика шума от стрелбата. — Не бъдете глупаци, съпротивата ви е излишна!
Фют-фют — просвистяха куршуми край него.
Турецки се подаде иззад бора и стреля няколко пъти поред. Не уцели.
— Ей, говеда, аз съм началникът на криминалната милиция! — изрева майорът. — Лягайте на земята и ви обещавам да забравя тоновете олово, с които ни засипахте! Дайте да се разберем спокойно!
Фют-фют-фют.
— Слава, Слава, дяволите да те вземат! — викна Турецки на Грязнов.
Грязнов се размърда, но не се събуди.
„Глухият“ пусна кучето от синджира и то с огромни скокове се понесе към Турецки. Едва вторият куршум успя да го укроти. Песът издъхна при поредния си скок и вече мъртъв, се стовари върху Турецки.
А двуметровият с дълга ругатня пусна от узито нов ветрилообразен откос, след което Трофимов, ранен в рамото, отхвръкна настрани.
В същия миг Грязнов най-сетне се събуди и когато видя тази битка буквално на десетина метра от себе си, веднага грабна своя „Макаров“ и без много-много да му мисли, стреля четири пъти поред. След това вече нямаше какво да се прави. Настъпи тишина.
Не може да бъде! Но не, така е.
Турецки въздъхна с облекчение. Ех, Слава, ех, хитрецо! Натурално…
Притискайки с ръка окървавеното си рамо, Трофимов смаяно гледаше ту простреляните младежи, ту не съвсем изтрезнелия Грязнов и просто не вярваше на очите си. Но всичко си беше точно така. Двама убити. Останалите бяха избягали.
Дангалакът лежеше до дървената маса. До простреляната му ръка се въргаляше автоматът.
Скърцайки със зъби, Трофимов се надигна на колене, след което се изправи. Турецки отиде да му помогне.
— Копеле гадно — като се мръщеше от болка, изфъфли Трофимов и отново се свлече на земята.
— Жалко — процеди през зъби Турецки. — Сега вече нищо няма да научим от тях…
Майорът подбели очи и изгуби съзнание. Шок, разбра Турецки. Огледа рамото му и видя само една входна огнестрелна рана. Значи куршумът бе останал вътре. Това вече беше лошо.
— Те ти НЛО, те ти котва — заключи Грязнов, прибирайки пистолета си в кобура. — Преговорите минаха в топла приятелска атмосфера. Или както би казал племенникът ми Дениска: пълна издънка!
От вилата, която им бе послужила за наблюдателен пункт, излезе втората цигулка на филхармонията. Носеше памук, бинт и кислородна вода.
— Слава, не е ли време най-сетне да погледнем какво има в оня чувал? — без да й обръща внимание, попита Турецки и тръгна към площадката. — Тю, да му се не види, човек има чувството, че цяла рота е била тук на учебна стрелба. — Той стъпваше само по гилзи.
— Бас държа, че не е мръсно бельо — каза Грязнов и тръгна след него.
В резултат на „преговорите“ чувалът бе прострелян на няколко места.
— Трябва да призная — тържествено заяви втората цигулка, оглеждайки бойното поле, — че Круз Кастильо е само един жалък мухльо. „Бърза помощ“ и милицията вече са тръгнали насам — рапортува тя и се зае с раната на Трофимов.
Ранна смърт
След неуспеха си при Рюйде Рейн донякъде се обезкуражи. Започна да се съмнява в своята теория и в перспективата да открие сам виновника за гибелта на ферибота „Рената“. Но тъй като по характер беше последователен и упорит, не можеше да си позволи да спре насред пътя. При това последните новинарски емисии на Талинската телевизия го убедиха, че около следствието вече има някакви задкулисни игри. Например зачестиха хипотезите, че катастрофата е предизвикана от бурята или от технически неизправности. Журналистите се опитваха да изкарат виновен началника на дока, където преди година е била ремонтирана „Рената“. И нито думичка за предполагаемата бомба!