Освен злато Поляка изнасяше на Запад никел, мед, паладий и други редки метали. Но все пак основната му печалба идваше от златото. А сега този златен поток внезапно заплашваше да секне. И той не можеше да разбере кой именно го е заприщил.
По пътя към летището позвъни в Сочи. Имаше нужда от хора, за да притисне Гибона. Обаче нужният му номер не отговаряше, а Поляка със сигурност знаеше, че „командирът“ никога не се разделяше със своя мобифон. Като изпсува наум, набра друг номер. Обади се женски глас:
— Фирма „Възход“.
— Какъв „Възход“ бе? — възмути се Поляка. — Аз търся „Светлина“.
— „Светлина“ се премести. Сега тук е „Възход“.
В слушалката се чу сигналът за свободно.
Поляков затвори и с невиждащ поглед се втренчи в стъклото. В момента пристигаха на летището, където го чакаше личният му самолет.
— Обръщай! — заповяда на шофьора.
След един час вече седеше в първокласния вагон на влака „Талин-Москва“.
Живият труп
Мръкваше се. Грязнов се зае с чувала. Турецки уморено се отпусна на един от пъновете около масата и се облегна с гръб на нея.
„Току-що Слава уби двама души — помисли си той. — А е в чудесно настроение. Доволен е, че се е наспал, и си се чувства добре. От друга страна пък, ако не беше убил тия бандити, може би сега изобщо нямаше да умувам за тия неща.“
— Какво има в чувала? — попита Турецки.
— Отде да знам — сви рамене Грязнов.
— Защо тогава просто не го разрежеш? Предложението му беше закъсняло — в същия миг Грязнов отвори чувала и стреснато отстъпи назад.
От него се показа сгърченото тяло на млада светлокоса жена.
Турецки стисна зъби.
На мръсното й лице бе застинала гримаса на страдание. Ръцете и краката й бяха стегнати с широки лепенки. Устата й също бе залепена.
— Има ли живи там? — викна някой от линейката на „Бърза помощ“.
— Ами — махна с ръка един от оперативните служители.
Рижав криминолог с крещящо лилава вратовръзка върху червената си риза монотонно диктуваше на своя партньор, като сегиз-тогиз щракаше с фотоапарата снимки в различен ракурс. А партньорът му записваше, повтаряйки:
— Скъпа рокля с черен цвят, разкъсана на много места. Без бельо. Обувки също няма. Предполага се, че е изнасилена… вероятно неведнъж. По шията и гърдите се забелязват много синини и пресни кръвоизливи. М-м… от вътрешната страна на дясното бедро има татуировка, правена наскоро. Главно „П“ с извивки. По гърдите, главно около зърната, се забелязват множество дребни изгаряния, както изглежда, от цигара. Меката част на дясното ухо е разкъсана, очевидно от насила изтръгната обеца…
— И това ли е всичко? — измърмори Грязнов.
— Останалото ще се разбере при аутопсията. Засега патологоанатомията е единствената област от медицината, която дава отговор на всички въпроси. А, да, от външната страна на дясното бедро има две повърхностни рани от огнестрелно оръжие… По дяволите, та те са съвсем пресни!