— Така. Значи съпругът изчезва — замислено произнесе Турецки. — Съпругата не съобщава за това, после я отвличат и я подлагат на изтезания. Всичко изглежда толкова идиотско, не мислите ли?
— Да не смяташ, че тя го е пречукала някъде, а неговите приятелчета са решили да й отмъстят? — полюбопитства Грязнов.
— Ти го казваш — сериозно отбеляза Турецки. После се обърна към офицера: — Капитане, трябва непременно да се снемат всички пръстови отпечатъци в къщата. Особено внимателно в тоалетната и при телефона.
— Ама това е работа за цял ден — замрънкаха експертите.
— Налага се. В къщата са идвали всякакви хора, вероятно и убиецът на Малахов — каза Турецки първото, което му хрумна. — Да, за малко да пропусна! При балистичната експертиза трябва да се провери преди всичко дали оръжието и патроните на тия юнаци не са използвани при убийството на Малахов.
— Още едно главоболие за наша сметка — тихо, но така, че да го чуят всички, промърмори рижият експерт криминолог. Никой не му възрази.
Той внимателно отлепи скоча от устата на жертвата и го прибра в специално пликче. В същия миг жената потръпна и едва чуто изстена.
— Жива! Жива е тая мръсница! — изкрещя рижият и отскочи назад. — Пфу, дявол да го вземе, отдавна не съм се стряскал така. Бива ли така да се гаврят с хората?
Всички моментално се засуетиха и заприказваха един през друг, само Грязнов се сети за линейката и хукна да я догони.
— Направете нещо де! — завика Турецки на рижия.
Но той не смееше дори да се приближи. Очевидно Вела Климова му изглеждаше по-страшна от всеки труп.
— Не е по специалността ми — оправда се той. — Не е в моя профил! Аз не съм съдебен лекар, криминолог съм все пак.
И този път съседката, втора цигулка от филхармонията, спаси положението.
— Оттук трябва да се махнат всички излишни — изгледа я с неприязън рижият експерт.
— По-добре ти си махни идиотската вратовръзка — посъветва го Турецки.
Докато съседката промиваше и дезинфекцираше всички рани, Грязнов успя да върне линейката.
Двамата с Турецки приседнаха до дървената маса на двора.
— Непременно да я сложите под охрана в болницата — обърна се Турецки към оперативния служител.
— Саша, ама ти вече ги вземаш за пълни идиоти — колегиално се застъпи Грязнов.
— Добре де, добре — махна с ръка Турецки. — Не мога да си обясня, Славутич, откъде може да се е взела тая пепел?
— Пепел ли?
— Ами да, нали помниш, че маратонките на малкия брат оставяха тъмни следи по паркета.
Грязнов внимателно разгледа ръцете на жената. Бяха изцапани, а ноктите изпочупени и черни.
— Наистина е пепел. Очевидно от мястото, където са я държали.
— Да де, ама я се опитай да го откриеш — усмихна се Турецки.
— Те — кимна той към оперативниците — претърсиха основно цялата къща. Освен ако е била държана в хладилника.
Оперативниците обърнаха трупа на „глухия“ Киряков. От джоба му изпадна плочка с бутони, на която пишеше „Сони“. Грязнов се втренчи в нея. Защо ли му е трябвало да носи дистанционното със себе си?
— По дяволите, телевизора! С големия екран! — Грязнов и Турецки се втурнаха към къщата.
Огромният телевизор продължаваше да работи. Колкото и да се мъчеха да открият някаква пролука наоколо, нищо не подсказваше за наличието на таен вход или нещо подобно.
Турецки изключи телевизора. Със секунда закъснение и Грязнов, който държеше дистанционното, натисна бутона за изключване. Чу се щракане, огромният екран хлътна в стената, после надолу, при което се отвори таен проход.
Той водеше към подземие, до което не можеше да се стигне по друг начин. Подът му беше засипан с пепел.
„Изглежда, от мързел тук понякога са изхвърляли пепелта от камината. Ето откъде идват тъмните следи на маратонките. Разбира се, че не е спал оня момък с белега от апандисит на челото. (Случват се и такива парадокси в анатомията!) Ама пък и Слава си го бива за хирург, по-добър не може да се намери“ — не се сдържа Турецки.
Нищо не подсказваше, че тук изобщо има осветление. Грязнов се върна за фенерче.
На отсрещната стена беше надраскана някаква безсмислица: „Да живее «Светлина»!“. В единия ъгъл имаше кресло. По страничните му облегалки бяха лепнати нарязани ленти широк скоч. Значи тук са държали жертвата си. Другата половина на подземието бе заета от два метални стелажа, претъпкани с най-различна апаратура. Компютри, усилватели, антени, кабели, светещи ключове и тем подобни джаджи, както ги нарече за себе си Турецки…