— Какво искате?
Балард се почувства окрилена. Планът им да притиснат Фалцър бе сработил безупречно.
— Искаме този очевиден опит за прогонване на детектив Балард от полицията да бъде прекратен тук и сега — каза Таусън. Изчака, докато Фалцър кимна, почти недоловимо. — Искаме и друг материал на сайта на „Таймс“ до шест часа довечера, както и в хартиеното издание утре сутринта. Искаме да дадеш на приятеля си Джери Кастор повече подробности, които представят детектив Балард в позитивната светлина, която тя заслужава. В материала искам да видя думи и фрази като „герой“, „според политиката на“, и „оправдано“.
— Не мога да им казвам как да пишат — възрази Фалцър. — Знаете го.
— Опитай, лейтенант — каза Таусън. — Приятелят ти Кастор има не по-малък интерес от теб да поправи стореното зло. Самият той няма да изглежда никак добре, когато с него се заемат другите медии от града. Ще стане ясно и на малките деца, че изпълнява поръчки на ръководството на полицията, и не мисля, че редакторите от другата страна на улицата ще харесат това.
— Добре, добре! — спря го Фалцър — Това ли е?
— Не, има още — каза Балард. — Искам достъп до къщата на Трент и до уликите, които екипът ти е събрал там. Разследването все още не е приключено. Искам да потърся индикации дали е постъпвал по този начин и с други жертви.
Фалцър кимна.
— Няма проблем.
— И още нещо — добави Балард. — Оттук отивам при психолозите за оценка. Искам документът за връщане на работа да бъде ускорен.
— Не можеш да очакваш да се обадя в отдела и да ме послушат…
— Всъщност очакваме точно това — прекъсна го Таусън. — Ще им кажеш, че шефовете те притискат да приключиш с разследването и да върнеш Балард на работа, защото имат нужда от нея.
— Добре, добре — отговори Фалцър — Ще се погрижа. Искам обаче да махнете този сайт. Някой може да попадне на него случайно.
— Сайтът ще изчезне, когато изпълниш твоята част от споразумението — отговори Таусън. — Само тогава.
Погледна Балард и попита:
— Това ли е всичко? Да не сме пропуснали нещо?
— Мисля, че не — отговори тя.
— Тогава да се махаме оттук.
Адвокатът не направи усилие да прикрие отвращението в тона си. Стана и погледна Фалцър отвисоко. Лейтенантът беше пребледнял, сякаш току-що бе видял животът му да се изнизва пред очите му. Или поне кариерата му.
— Някога работех по случаи на „Вътрешни разследвания“ в кабинета на областния прокурор — каза Таусън. — Все още имам приятели сред шефовете и мога да те уверя, че винаги търсят хора като теб, които допускат егото да завърти главите им. Не ми давай причина да вдигна телефона и да подновя контактите си със старите си приятели.
Фалцър само кимна. Таусън и Балард излязоха от кабинета му и затвориха вратата.
32
В двора на административната сграда Балард благодари на Таусън, че бе спасил кариерата й. Той отговори, че заслугата е нейна.
— Идеята да проследиш журналиста снощи… това е гениално! Не ни трябваше повече и красотата е в това, че Фалцър ще е все така кротък и занапред. Докато е така, всичко с теб ще е наред.
Балард се обърна и погледна отражението на общината в стъклената фасада на АСП.
— Партньорът ми в Късното шоу казва, че АСП означава „Абсолютно слабоумна политика“ — каза тя. — Днес е един от дните, когато мисля, че е прав.
— Пази се, Рене — каза Таусън. — Обади се, ако имаш нужда от нещо.
— Ще ми пуснеш сметката си, нали?
— Ще си помисля. В тази ситуация постигнатото само по себе си е награда. Само физиономията на Фалцър, когато видя записа, струваше повече от милион долара.
— Не съм про боно клиент, адвокате. Изпрати ми сметката — само да не е за милион долара.
— Добре, ще ти я изпратя.
Споменаването на парите й припомни нещо и тя попита:
— Между другото, имаш ли визитка? Смятам да те препоръчам на някого.
— Разбира се — отговори Таусън.
Бръкна в джоба на сакото си и извади тесте картички.
— Вземи няколко. Безплатни са.
Тя му се усмихна и му благодари.
— Знаеш ли… забравих да попитам… Някой от „Танцьорите“ идвал ли е при теб, за да говорите за Фабиан?
— Предполагам, че го дължа на теб. Да, разговаряха с мен.
— Кой дойде?
— Един детектив. Кар.
Балард кимна.
— Каза ли му нещо, което не си казал на мен?
— Не мисля — отговори Таусън. — Доколкото си спомням, ти беше много изчерпателна.
Балард се усмихна пак и се разделиха. Таусън тръгна през двора към сградата на федералния съд, на пресечка оттам, а Балард — към стъпалата от източната страна на АСП. Беше доволна, че Кар е отишъл при адвоката. Това може би означаваше, че и той най-накрая започва да вярва във версията, че в стрелбата има замесен полицай.