Балард се замисли за момент.
— Не знам. Не съм мислила по въпроса.
Хинойос кимна.
— Занимавам се с това от много време. Виждала съм дълги кариери и кариери, прекратени скоропостижно. Въпросът е как се справяш с тъмнината.
— Тъмнината? — учуди се Балард. — Дежуря нощем. Тогава няма нищо освен…
— Имам предвид тъмнината вътре. Детектив, работата ти те сблъсква с най-мрачните кътчета на човешката душа. С тъмнината на хората като Трент. За мен това е като законите на физиката — всяко действие си има равно по сила противодействие. Ако ти навлизаш в тъмнината, тъмнината също навлиза в теб. Тогава трябва да решаваш какво да правиш с нея. Как да се опазиш от нея. Как да не допуснеш да те опустоши.
Направи пауза и Балард си даде сметка, че трябва да замълчи.
— Намери нещо, което да те предпазва, детектив Балард.
Хинойос стана. Сеансът беше приключил. Хинойос изпрати Балард до вратата на кабинета си. Балард кимна за довиждане.
— Благодаря, докторе.
— Пази се, детектив Балард.
34
Стигна до Централния арест за мъже с двайсет минути закъснение. Комптън беше там и я чакаше. Подписаха формуляра и Балард остави резервния си пистолет в метална каса, след което ги отведоха в стая за разпити, докато доведат Кристофър Нетълс.
— Как ще действаме? — попита Балард.
— Остави ме аз да говоря — отговори Комптън. — Той знае, че зависи от мен. Аз го прибрах заради оръжието. Това ще е разменната ни монета.
— Добре.
Докато чакаха, Комптън хвана ръцете на Балард и се вгледа мрачно в превръзките на китките.
— Изглежда, сякаш съм опитала да си срежа вените — каза тя. — Ще нося превръзките най-много седмица.
— Какъв мръсник. — Комптън поклати глава. — Радвам се, че му видя сметката.
Балард му разказа накратко какво бе станало с Трент и как незаконно изтичане на информация към „Таймс“ беше довело до публикуването на репортаж, който петни репутацията й. Комптън само клатеше глава. Балард реши да не му казва, че грубият секс от събота сутринта бе попречил на сестрата да определи дали е била изнасилена. Този разговор можеше да остане за по-късно.
Наложи се да замълчат, защото вратата се отвори и двама надзиратели въведоха Нетълс. Той веднага възрази срещу присъствието на Балард, като каза, че се е отнесла с него зле при ареста.
— Сядай и мълчи — сряза го Комптън. — Не ти решаваш кой ще присъства.
Надзирателите го сложиха на стола срещу двамата и закопчаха едната му китка с белезници за халка в средата на масата.
— Какво искате? — попита Нетълс.
Комптън изчака надзирателите да излязат, после попита:
— Имаш ли представа за ситуацията си, Кристофър? Утре се явяваш в съда. Разговаря ли с адвокат?
— Още не — отговори Нетълс.
И махна с ръка, за да покаже, че не се безпокои.
— Е, причината да не си разговарял с адвокат е в това, че никой адвокат няма да може да ти помогне — продължи Комптън. — Пробацията ти е отменена, връщаш се в Коркоран и никой адвокат не може да промени това, каквото и да направи.
— Остава ми само един куршум — каза Нетълс. — Ще го излежа и ще си свиркам.
Когато го каза, погледна Балард. Тя знаеше, че „куршум“ означава година в затвора.
— И какво? Мислиш, че прокурорът ще остави тези кражби да ти се разминат? — попита Комптън.
— Хората тук в ареста говорят, че прокурорът ще ги добави към сегашната присъда, обаче няма да лежа и ден повече, защото затворите са препълнени — каза Нетълс. — Какво ще кажеш за това?
— А ти какво ще кажеш за притежаването на незаконно оръжие, което току-що добавих към досието ти? Това значи поне още пет годинки към сегашния „куршум“. Можеш ли да ги излежиш и да си свиркаш?
— Какви ги дрънкаш, мамка му?!
— Дрънкам за пет допълнителни плюс старата присъда.
— Глупости!
Нетълс дръпна окованата си ръка силно и белезниците издрънчаха. Посочи с другата си ръка Балард и изкрещя:
— Това е заради теб, кучко!
— Не ме обвинявай за престъпленията си — отвърна Балард. — Обвинявай себе си.
Държеше ръцете си под масата. Беше с блуза с дълги ръкави, защото не искаше Нетълс да види превръзките на китките й и да започне да задава въпроси.
— Виж, Кристофър, защо мислиш, че сме тук? — попита Комптън. — Мислиш ли, че сме дошли само за да ти съобщим лошата новина?
— Може би — отвърна Нетълс. — Поне тя.
— Обаче грешиш. — Комптън поклати глава. — Не сме тук, за да носим лоши новини. Ние сме светлината в края на твоя тунел. Можем да ти помогнем да си помогнеш.